21 април (вторник) от 19.00 часа в кафе-галерията на ФотоСинтезис Арт Център. Hide Map

PhotoSynthesis - място за фотография, хора и идеибул. "Васил Левски" 57, 1000 Sofia, Bulgaria
Вячеслав Стоянов е авантюрист, мечтател и природолюбител. Вячеслав напуска работа преди седем години и се отправя на пътешествие. Първоначално тръгва на стоп, докато не преоткрива велосипеда като идеален начин за придвижване. 

Обикаля цялото Черно море с велосипед, след това прави тур на гръцкото крайбрежие, а през 2010-а на ред идва и на Средиземно море. Около него, Вячеслав навърта точно 31 649 километра за 287 дни (14 от които в Сахара). Тръгва с 500 лева в джоба, храни се главно с плодове и зеленчуци, които намира по пътя. Пука гума 32 пъти, но не се разболява нито веднъж. През цялото това време пътува с първия модел на Olympus Tough - фотоапаратът за хора с активен и екстремен начин на живот. 

По време на срещата Вячеслав Стоянов ще разкаже за купища приключения и забавни авантюри с жителите на повече от 40 държави и как е използвал фотоапарата си като инструмент в пътешествията си. Очакваме ви!
Събитие във фейсбук: ТУК

Благодарности на Атанас Янев за подръжка на сайта и координация по време на цялата експедиция и на Елизабет Йорданова за редакцията на пътеписа. Поклон, приятели! :)
www.vyacheslavstoyanov.com

GPS маршрут:
Йордания и Египет (Бейрут-Александрия) 

27.03.2010 (ден 55)

Какафония от енергични араби ме измъчваше през целия път на ферибота. Само шават наляво-надясно и викат като на футболен мач. Но, когато настъпи часът за молитва, изведнъж настъпи и тишина. Тъкмо се унесох, но спокойствието ми не трая дълго. Молитвата свърши и отново кипна емоция на борда. Преминаването на Египетската граница беше лесно. Знаех, че виза за Египет може да се купи директно на митницата.  Пратиха ме да си купя визата от банка, която по незнайни причини се намира в безмитната зона. Намерих интернет на 8 км от пристанището, насред пустошта. Зарадвах се, но след три часа борба с него, видях че работата няма да стане и леко изнервен потеглих за Суез. За карта имах само една принтирана страница от интернет, но тя не беше подробна. Лесно обърках пътя. Вече съвсем объркан, накрая реших да се върна 70 км към Таба, граничещ с Акаба, за да продължа по главния път. Наслаждавах се на невероятно живописната крайбрежна ивица чак до Акаба. В Таба разбрах, че можело да премина границата и без да се налага да взимам ферибот, но вече беше твърде късно. Районът в близост до границата е много скъп. Не можах да намеря хотел по-евтин от 90 $ за нощувка. Толкова пари за една пуста стая не ми се даваха и намерих добро решение да се настаня в една сламена шатра на плажа. Това беше моят хотел пет звезди. Една странна шарена птица, с размерите на кокошка, няколко пъти надникваше в колибката ми, сякаш ме проверяваше какво правя. А през нощта издаваше странни звуци, буквално лаеше, на няколко метра от шатрата, като куче пазач.

28.03.2010 (ден 56)

Сутринта беше леко мразовита и за да се стопля катерих баир с 15км/ч.  Изкатерих 750-те метра надморска височина на един дъх. В дерето видях един преобърнат камион с разпилени навсякъде бутилки от минерална вода. От цялата купчина успях да открия няколко цели и закачих близо 10 литра вода върху колелото. Навлизам дълбоко в пустиня Сахара и водата ми дойде като божи дар. Не можах да намеря свястна храна и хляб в първото градче. Задоволих се с няколко консерви боб и се надявах, че ще срещна по пътя други капанчета. Но сгреших, това беше единственото място в радиус от 140 км разстояние. Въздухът в пустинята е сух с много ниска влажност. Половината от запасите вода свърших още преди обед, дори без да се изпотявам. Тялото ми изсъхва като суджук. Дюните в пустинята са странни, не са пясъчни, а покрити с малки лъскави камъчета. Черни на цвят, напомнящи за първите оръдия на първобитния човек, и сияещи на слънцето като диаманти. Пътят не е натоварен и пътуването самичък, през безлюдно и пустинно място, леко подтиска. На няколко места забелязах, че култивират земи за да засадят трева, вероятно за пасбища за овцете. Тези поля са единствените зелени площи насред пустинята. Духаше толкова силен вятър, че не можах да опъна палатката насред пустошта. Настаних се под кулата за мобилни телефони, където намерих завет зад будката на захранването. Използвах и колелото, за да направя ъгъл с добър завет. През нощта се наслаждавах на пълната луна, гледайки нагоре от палатката си и намирайки странни загадъчни форми в конструкцията на кулата. Камъчета проблясваха върху дюните на лунната светлина, сякаш проблясъци от вълни в морето. Малко след полунощ захладня сериозно и стигна почти до нулата. Вятърът се усили още повече, но като изгря слънцето съвсем утихна и се затопли за секунди. 

29.03.2010 (ден 57)

Само след десет километра от мястото ми за нощувка стигнах до едно по-голямо село където намерих вода, храна и хляб. Заредих се с още 7,5 литра вода, имайки предвид вчерашното ми консумиране. Но бутилираната водата е скъпа - по 1 евро за бутилка. Останалите неща в магазина са по 5 паунда, като в магазин за един лев. Яйцата са по 1 паунд парчето. ( 1 евро = 8 паунда ). По пътя ме засече камион и ме принуди да спра. Отвори се вратата и се показа Ахмет от Сирия, с когото се запознахме в Акаба докато чакахме ферибот за Египет. Много ми се зарадва. Даде ми няколко килограма ябълки за изпът. Аз също му се зарадвах. Все пак да видя познато лице насред пустинята е много голяма мотивация за мен. Насрещен вятър, който продължаваше да духа вече трети ден, изморих се тотално. Максималната ми скорост отново беше 15 км/ч. Снимайки се до табела, показваща посоката и градовете, бях обискиран от военни. Наложи се да им покажа какво съм снимал с фотоапарата, за да не ми го конфискуват. Но като видяха, че не съм шпионин, а пътешественик,  ме прегърнаха за добре дошъл. Пейзажът в пустинята започна леко да се сменя с пясъчни дюни. Дори изкатерих една в порив на емоция, за да видя как е на живо. В следствие на силен вятър, пясъкът затрупваше асфалта с дюните. Пясъкът започва да скърца по зъбите. На десет километра преди тунела на Суецкия канал и 150 км от Кайро, забелязах една градина със зелени дървета, която приличаше на оазис. Отбих се и оглеждайки се за някого, се настаних в градината под едно дърво. Имаше голяма пластмасова цистерна за вода, поставена върху метална платформа. Вероятно се ползваше за поливане на градината, но беше почти беше празна. Успях да я наклоня малко, за да стигна до водата и си направих импровизиран душ. От няколкото литра вода, която се утаи на дъното на цистерната, стана прекрасен душ. Затворих очите се и си представих, че съм под душа в хотела. Заспах отново, взирайки се в пълната луна, която наблюдавах през мрежата на палатката, замечтан за една шопска салата.

30.03.2010 (ден 58)

Спах много спокойно, необезпокояван от абсолютно никого. През тунела на Суецкия канал не ме пуснаха с колелото, но ме качиха на един пикап, който ме прекара през тунела. Войниците, пазещи тунела леко ме депресираха, въоръжени до зъби сякаш е военно положение. Невероятното количество камиони и липса на безопасна лента  ме държаха в напрежение чак до Кайро. От време на време вятърът ме побутваше към натоварения път. Но в Кайро вече изпитах абсолютен стрес от невероятното количество коли, които не спазват правилата. Започвам да свиквам със звука на клаксоните, който се използва когато искаш предимство. Разбрах, че това е единственото правило за движение. Направи ми впечатление, че на колите липсват огледалата за обратно виждане. Свалят ги, за да ги залепят върху задните брони. Защо ли?... Ще разбера за това със сигурност, но по-късно. Обадих се на Ахмед, с който направих контакт още преди експедицията. Спрях един минувач и му дадох слушалката, за да говори с Ахмед. Няколко минути говориха нещо много емоционално на арабски. Нищо не разбрах. Като затвори телефона, минувачът посочи с показалеца си земята, което явно означаваше символ да чакам тук.  След половин час дойде Ахмед и се насочи към мен с широка усмивка. Карахме заедно близо два часа през града без да знам къде отиваме. Карането през натоварен нощен Кайро е голямо предизвикателство. Пълен кошмар, но оцелях. Настани ме в един евтин хотел за 30 $ нощувка и  ме покани у тях за вечеря.

31.03.2010 (ден 59)

Сутринта ми дойде идея да посетя историческия музей. Карането на колело из Кайро е предизвикателство и се чувствам едновременно сигурен и несигурен на пътя. Още не мога да разбера логиката на движението. Усетих, че шофьорите пазят другите участници в движението и се възползвах от това, правейки зрителен контакт с тях, за да ми дадат предимство.  Вече започвам да свиквам с трафика и се усещам по-сигурен на пътя. Срещнах се с още един Ахмед (явно имам късмет да срещам хора с име Ахмед), който се съгласи да ме разведе из града, за да свърша малко от моите запланувани задачи. Видях как хората скачат от един автобус в друг в движение, за да сменят линията и как се правят продажбите от скутер докато трафикът се движи. Пред входа на музея, където беше срещата с Ахмед, бях обискиран от охраната на музея. Дори дойде един полицай с куче, за да провери дисагите ми за експлозив. Много е забавно как хората виждат в лицето ми терорист. В Либийското консулство ме разочароваха, че не могат да ми издадат виза и за отговора на молбата ще трябва да чакам минимум две седмици. Отидох в Българско консулство, за да ми помогнат в издаването на либийската виза, но ми се скараха за добре дошъл. Говориха дори през решетките с мен. Казаха да се оправям сам както мога. Взех бързо решение да потърся полети от Кайро до Тунис и да купя самолетен билет за всеки случай, ако ми откажат виза след две седмици. Ако все пак получа отказ, ще имам опция да летя за Тунис,  за да не загубя визите за Тунис, Алжир и Мароко, които вече имах. Отново бях обискиран с куче пред Националния музей докато чаках за срещата с Шериф, още един приятел с когото се запознах по интернет. Резервирах полет за след 2 седмици, който ми излезе 200 долара. Шериф ме покани у тях и карахме около 40 км през нощен Кайро. Докато пътувахме видяхме няколко пътни инцидента. Отново топъл душ, вкусна вечеря и задушевна беседа с новия ми приятел от Кайро.

01.04.2010 (ден 60)

Имам две седмици за убиване и трябва да се възползвам от тях, за да опозная Египет. Реших да пътувам за Александрия, където местни колоездачи организират традиционен фестивал всеки петък – „Петък сутрин на колела”. Беше четвъртък и за да стигна с колело до Александрия ми трябваха няколко дни. За да не изпусна събитието, за пръв път реших да хвана автобус. Докато чакахме рейса с Шериф се разходихме до моста на Нил. Един местен се хвърли от моста на няколко метра от нас. Беше учудващо за всички. Как е възможно? Самоубийството противоречи на мюсюлманската религия. Двамата с Шериф се оглеждаме мълчаливо, все пак не всеки ден виждаш как хора се самоубиват. В автобуса спах чак до Александрия. На гарата ме посрещна Ахмед ел Хаити, който е основател на организацията “Cycle Egypt”, набираща голяма популярност не само в Александрия, но и в цял Египет. Разходихме се с колела из нощна Александрия и се запознах с хора от организацията. Много красив град, особено вечер.

02.04.2010 (ден 61)

Фестивал “Alexаndria Friday morning”. 400 души са дошли да карат колела. Аз също се включих с моето. Сериозна организация. За малко да стана истинска звезда в Александрия. Запознах се с много хубави хора. Основната концепция на събитието е социалният контакт, социалната мрежа на живо. Момчета да имат възможност да се запознават с момичета и обратно. Религията и традициите не позволяват такива възможности. Обикновено момичета си стоят вкъщи и само момчетата и мъжете се социализират навън. Но на Ахмет му е дошла идеята да изкара младежите с причината да покарат колела заедно. Гениална идея! Колелото сближава хората и младежите сияят от щастие. Изтощени след организиране на събитието с Ахмед се прибрахме в дома му, където ме приюти за през нощта.

03.04.2010 (ден 62)

Трети ден – релакс. Интересен и пълен с емоции ден. Помагах на Ахмед в дистрибуцията на покани за фестивала. Ходихме до кметството, за да уредим среща с кмета на Александрия, разходихме се из града и се снимахме с няколко групи колоездачи. Ахмед работи невероятно много за неговата организация ”Cycle Egypt”. Отново се запознах с невероятно количество хубави хора от Александрия. Ядохме някакъв специалитет в заведение за бързо хранене. Пих много течности и поисках да отида до тоалетна. Посочиха ми ъгъл с лека преграда около кръста. Цялото заведение ме наблюдаваше как уринирам. Явно за тях това е нормално и естествено нещо, но за мен беше голяма атракция. Стягам багажа за обиколката ми на Египет.

04.04.2010 (ден 63)

Надеждата да се срещнем с кмета на Александрия се провали. След 4 часа чакане ни съобщиха, че кметът не можел да се срещне с нас поради натоварения му график. Сблъсък със заядливи деца из малки улички на Александрия. Потеглих и едвам излязох от натоварения град. Спуках предна гума и я ремонтирах на пътя, където всяка преминаваща кола вдигаше кълба прах, беше ужас. Нощувка в кокосова плантация под една палма и звуци от преминаващи коли на стотина метра от магистралата. През нощта някакво животинче ми отмъкна бисквитите без да го усетя. Странно е, но сънувах как някой е доближил палатката и ми казва „Hello”. Беше толкова реално и стряскащо, че чак се събудих облят в пот. В действителност нямаше никого, беше само плод на моето болно въображение.

05.04.2010 (ден 64)

Магистралният път върви близо до брега, свързващ Александрия и Порт Саид. Един младеж се заинтересува горещо от факта, че пътувам с колело, докато пазарувах някакви бисквити на бензиностанцията. Половин час ме разпитва и не ме пускаше да си ходя. Каза, че никога не бил виждал пътешественик, който обикаля света с колело и за него си беше абсолютна сензация.  Вятърът отново е насрещен. Мислите ми бяха само за концентрацията върху тялото ми, за да дам максимума от себе си. Солници, дюни и палми правят пейзажа уникален. Делтата на Нил е колоритна и разнообразна. Отбих се, за да посетя град Рас Ел Бар. Градът с нощен живот и предимно млади хора. Разходка до фара, който е основна атракция за местните жители. Невероятно количество хора из улиците, които се разхождат из поредния интересен град. Асфалтирани са само централните улици. Студеният душ в пансиона е нормално нещо. Топлата вода е лукс по тези земи.

06.04.2010 (ден 65)

За пръв път видях да чистят в Египет и това се случи в Рас Ел Бар. Оказа се, че вчера е бил денят на пролетта и всички са празнували. Това обяснява количеството хора, които видях. За малко да помисля, че толкова много хора из улиците е всекидневие. Останах в шок, когато един старец, минаващ край мен върху магаре, ми заговори на чист английски, указвайки ми пътя до Порт Саид. Порт Саид също ме посрещна с планини боклук. Даже кравите пасяха в боклука. Попътен вятър до Исмаилия. Странна гледка е да видиш контейнеровоз насред пустинята. Ахмед ме посрещна и покани на разходка с лодка из Суецкия канал (160 км дълъг, 250 метра широк и 30 метра дълбок). Той ме помоли да изтрия една от снимките, а като го попитах защо, обясни любезно, че каналът е международен и строго охраняван. Вечеря в скариден ресторант. Менюто е много удобно и избрах какво ще ям със затворени очи. Обиколихме рибния пазар и се разходихме из най-посещаваното крайбрежие на Исмаилия. Нощувка в най-евтиния хотел, излъчващ силен „Ориент”, където дори с колелото ми спахме на отделни кревати.

07.04.2010 (ден 66)

Скаридите не са толкова калорични, колкото вкусни. Усещам, че нямам енергия да въртя педалите. Чакам чак до обяд, надявайки се, че тялото ми ще се събуди и ще продължа както винаги със силен темп. Но не... тялото се нуждае от силен допинг – нещо сладко. Няколко сладки бисквита и кола ми оправиха настроението. Започвам да свиквам с Ориента и не ме притесняват малките улички и бедните квартали. Основно правило е – да не стърчи нищо от колелото, което може лесно да се откачи. При всеки появил се конфликт, искрена усмивката с думата „селям”, ме прави от лесна стръв в желан гост. Хората обичат искреността и я ценят. Да се държиш с всички хора като с най-добрия си приятел – това е златната формула за оцеляване на пътешественик или турист в Ориента. Кайро и натовареният му трафик – започвам да усещам сякаш съм израснал тук. Вече не ме притеснява и лесно се ориентирам и предвижвам из него. Отне ми 3 часа да намеря евтин хотел. Това си е наистина трудна задача. Настаних се в един пансион, но  ми отне още няколко часа да ги убедя, че искам да прибера колелото си вътре. Странно е и не разбирам логиката, защо не. След като се настаних се разходих из нощен Кайро, хапнах арабски сладкиши и сочни пресни фурми.

08.04.2010 (ден 67)

Ден на Египетската култура и запознаване със забележителности в Египет. Посещение на Исторически музей и пирамидите в Гиза. Чувствам се като турист в тълпите им. Най-хубавото в музея е маската на Тутанкамон, въпреки огромното разнообразие на историческо минало и велика цивилизация.  Бях впечатлен от сгъваемо легло и панти за врати, изобретени още преди 3000 години, досущ приличащи на съвременните. В Гиза досадни хора все искат да ми купят колелото или да го заменят за камила. Докато обядвах върху един от блоковете, от които са построени пирамидите, видях как  един мъж изкачи пирамида Хиопса, за да се моли най-отгоре. Беше забавно да го гледам докато не разбрах, че е било строго забранено. Полицаите обикаляха около пирамидата с надеждата да го свалят, но безуспешно. Той се качи, но страхът от високото го блокира горе и не можа да слезе. Остана си там.

09.04.2010 (ден 68)

“Cycle Cairo Friday morning”.  За да се включа в събитието прекосих Кайро по диагонал. Най-после се запознах с Шериф Луис, единственият колоездач-пътешественик в Египет. Придружи ме до Ел Файюм. Карахме много бързо и бяхме много добър отбор, сякаш се познаваме от години. Един от щастливите ми дни в компанията на колега-пътешественик. Отидохме да видим водна помпа, изобретение на един местен жител и единствената забележителност на Ел Файюм. Вечеря в традиционен ресторант и безкрайни разговори на абсолютно всички теми с добрия ми събеседник - новият ми приятел от Кайро. 

10.04.2010 (ден 69)

Шериф е много интелигентен и добър събеседник. Начинът му на мислене е европейски и не прилича на човек, който никога не излиза извън границите на Египет. Придружи ме до езерото Оарун, което приличаше повече на море отколкото на езеро. Пихме най-скъпия чай, който съм пил през живота си – 5 $. Шериф ми обясни, че не са ни излъгали, а че това място наистина е едно от най-скъпите в Египет. Шериф потегли обратно към Кайро, а аз се засилих към известния оазис Вади ел Райан. Силен насрещен вятър и горещина ме преследваха докато прекосявах пустинята, за да стигна до оазиса. Платих вход за него, парадоксално е, но ми взеха пари дори за нощувката там. Платих 3 $ за вход и 2 $ за нощувка. Така и не разбрах къде точно трябваше да се настаня в оазиса за през нощта и си избрах едно райско местенце, далеч от хората, край река с мини водопад. Знаех че утре прекосяването на пустинята ще бъде истинско приключение, а разполагах само с 1,5 вода и една консерва боб.

11.04.2010 (ден 70)

Бях събуден от рибар, който търсеше мястото за риболов край реката. Вчерашният вятър се е превърнал в лека пясъчна буря, която постепенно се усилва. Едвам успях да събера багажа и да изляза на пътя. Сложих си очилата за гмуркане, за да предпазя очите си от пясъка. Песъчинки удрят откритите площи на тялото ми и предизвикват силна пареща болка. Вятърът е като торнадо, непредсказуем. Понякога ме бута с 40 км/ч в гърба и няма нужда да въртя педалите. А друг път е  срещу мен и едвам се справям със скорост от 5 км/ч. Пясъкът влиза навсякъде, усещам го дори в гащите си. Дрехите и обувките ми скърцат от песъчинки. Колелото издава странни звуци. Сух и горещ вятър бързо изпарява телесната ми влага. Водата е на привършване, а ме чакат още 70 м до цивилизация в пустинята. Тъкмо свърши водата и видях табелата за оазис „Спрингс”. Отбих се, за да потърся вода. Оазисът не приличаше на тези, за които знаем от филмите. Повече приличаше на хамбар за овце, където е забита сонда, за да черпят вода от земята. Почуках на вратата и ми отвори един човек с чаша вода в ръката. Протегна ми я да пийна без да обели дума. Изпих я на екс. Помолих за подслон докато свърши бурята. Вътре, на едно малко място са се събрали над 50 души, които като мен чакат времето да се оправи. Запознах се с една група студенти по медицина от Кайро, които обикаляли пустинята през ваканцията. Поканиха ме да се настаня до тях и да им разкажа някои от историите си. Дадоха ми вода и храна. Бяха много учудени как успявам да карам колелото в бурята и как съм стигнал до тук. Разказах им за случката с мъжа, който изкачи Хиопсовата пирамида докато бях на посещение там. Бяха много въодушевени от разказа ми, защото гледали за случката по телевизията. Казаха, че това не се случва често, един път на всеки 5 години. Пирамидите са много добре охранявани и за да предприемеш подобно нещо, трябва да си подготвен сериозно. Казаха също, че той така и не е успял да слезе, а го свалили с хеликоптер. Леко ми завидяха, че съм наблюдавал всичко с очите си. Казаха, че съм късметлия. След около 2 часа бурята свърши като по команда. Сякаш някой е натиснал бутон за изключване. За секунди вятърът спря и се показа слънце. В пустинята всеки ме поздравява като ме види да въртя педалите. Спират ме от любопитство, за да разберат от къде идвам и как съм попаднал в пустинята. Явно не им се случва често да видят колоездач тук и съм голяма атракция за местните. Стигнах най-после до Ел Васта, известен с пирамида. Направих няколко снимки на пирамидата и се заех да търся място за нощувка. Но задача се оказа доста сложна. Край река Нил е гъсто населено и имам чувството, че съм в град. До Кайро оставаха 80 км когато слънцето залезе. Взех не много разумното решение да пътувам през нощта. По принцип е опасно, но за мое учудване беше по-лесно отколкото предполагах. Стигнах Кайро към полунощ и се отправих към хотела, където спах предния път. Но за мое съжаление нямаше свободни места. Бях прашен, мръсен и  изморен. Не ми оставаше много време на размисъл и се настаних в първия срещнат, дори и за двойна цена. Най-дългият и най-труден ден от Средиземноморската ми обиколка. Днес имах много премеждия и изминах над  240 км.

12.04.2010 (ден 71)

Чувствам се силно изморен от приключението си в пустинята. Мозъкът ми е буден и свеж, но тялото е като парцал. Срещнах се с Шериф, за да му разкажа за случката която преживях. Покани ме да пием бира в един таен бар в центъра на Кайро, където незаконно сервират алкохол. По препоръка на Шериф се настаних в хотел „Capsis”, който се намира в центъра на Кайро и струва само 25 $ за нощувка със закуска. Този хотел е много добър, дори най-добрият от всички където съм отсядал в Египет. Приятелката на Шериф ме покани на рождения си ден и празнувахме на панорамен покрив с прекрасна гледка над нощно Кайро. Вечеряхме пресни фурми и пихме уиски. Местните хора ме смятат за чужденец-скитник, живеещ из улиците на Кайро, който иска да продаде колелото си. Запознах се по същия начин с председателя на колоездачната федерация на Египет, който също ми предложи добра цена, за да купи колелото ми. Оказа се, че работи на летището и ми каза подробности как мога да транспортирам колелото със самолет, ако се наложи да летя за Тунис.

13.04.2010 (ден 72)

Обадих се в посолството на Либия, за да проверя дали ще ми дадат виза, но получих категоричен отказ. Това беше последният ми шанс да опитам и добре, че се сетих да купя билет за самолета,  който излита днес следобед. Стягам багажа.  Последна разходка из Кайро в търсене на кашон за колелото, в който трябва да го опаковам, за да излетя към Тунис. Обядът върху кашон на тротоара, привлече вниманието не само за местните, но и на туристи, които няколко пъти ме снимаха. Обадих се на Шериф да го помоля да ме закара до летището и той се съгласи да ми помогне. Опаковане в кашон е единственият начин за транспортиране на колелото със самолет. Борба с опаковането. На летището останах в шок, когато ми поискаха да отворя, за да покажа какво има вътре. Толкова трудно го опаковах! Скарах се на митничарите, че правят от мухата слон. Странно е, но ме послушаха и се разминах с претърсване само на една от чантите. Но шоуто продължи когато откриха тиксото и ми го взеха. Казаха, че не мога да нося тиксо в ръчния багаж. Парадоксът е, че джобен нож мога, а тиксо не. Защо ли??? Полетът се отложи и закъсня с 4 часа. Обадих се в Тунис, за да предупредя, че ще закъснея. Мотаех се из свободна зона на летището докато не обявят полета. Когато кацнах в Тунис, на летището ме посрещнаха от федерацията по колоездене  с табелка, на която пишеше моето име. Закараха ме в Българското посолство, където вече ме очакваха.

Преди: Турция (прочети пътеписа тук)
Сирия и Ливан (прочети пътеписа тук)
Йордания (прочети пътеписа тук)
Следва: 
Тунис (прочети пътеписа тук)


Вячеслав Стоянов
www.vyacheslavstoyanov.com  - See more at: http://www.vyacheslavstoyanov.com/blog.html#sthash.S0dPqBpg.dpuf

Благодарности на Атанас Янев за подръжка на сайта и координация по време на цялата експедиция и на Елизабет Йорданова за редакцията на пътеписа. Поклон, приятели! :)
www.vyacheslavstoyanov.com

GPS маршрут: 
Тунис

14.04.2010 ( ден 73)

На летището, като голяма клечка, ме посрещнаха представители на Тунизийката федерация по колоездене. Времето е различно от това в Египет. Температура е 15 градуса и вали дъжд. Имам чувството, че в Тунис вече е европейски климат. Среща с посланика на България в Тунис, Петко Дойчев. Приех да остана в посолството за няколко дни, за да се възстановя и набера отново сили. Столицата на Тунис е красива и много чиста. Хората са шарени, не всички са мургави. Има и черни, и русокоси. Като част от тълпата съм и вече не ме зяпат толкова. Пълно е с кафенета и хора, киснещи в тях. От френския език, който дочувам и облечените, вече по европейски начин хора, като че ли съм в Европа. Тук вече е пълна цивилизация. Хората на пътя не надуват клаксоните, както в другите арабски страни. Египетската валута, която ми остана, не можах да обменя по някакви политически причини. Обиколка с колело из центъра на Тунис, бутик пазар, рибен и зеленчуков пазар. Цените са като в България, даже и курса на валутата е равен с българския лев. Среща с федерацията по колоездене и планиране на маршрута ми из Тунис. Среща в центъра на града с Мохамед и неговата дъщеря, приятеля на Ахмед Муса от Исмайлея, Египет. Вечеря в Българското посолство със семейство от администрацията, живеещо там - Атанас и Цветелина. 

15.04.2010 ( Ден 74)

Тунис е подреден град, за пореден път го установих, излизайки на път, водещ към Бежа. Селското стопанство е в разцвет, пейзажите са зелени. Усещам спокойствие, хората са свикнали да виждат туристи и се отнасят любезно с тях. Нищо не ме притеснява. Живописно езеро и насрещен вятър карат съзнанието ми да е будно. След три дни почивка усещам умора, тялото ми е загубило ритъм. Не съм планирал да спя в Бежа, но като генерирах в съзнанието си легло и душ, това беше достатъчно, за да платя за нощувка 15 динара. В хотела нямаше топла вода. Къпането с ледено студена вода е тежко. Сериозно измръзнах. Интернетът не се обажда. Потърсих кафе с интернет, но не ми разрешиха да включа моя компютър в мрежата, било забранено от полицията. На всичкото отгоре ми поискаха и паспорт. Комична ситуация, в която, за да ползвам интернет трябва да докажа кой съм. Разсмях се, обяснявайки че съм Джеймс Бонд, и хората ми позволиха да включа лаптопа.

16.04.2010 ( Ден 75)

Летях като на криле към Ел Кеф. Срещнах хора, чистещи крайпътните зони. Невероятно много се зарадвах от този факт, но настроението ми отново се влоши като налетях на сметище на брега на реката край селото Боу Салем. Хората са много мили и ме поздравяват по пътя. Всички говорят френски и арабски. Учих няколко месеца френски преди десетина години и не мислех, че ще си спомням нещо, но като попаднах в среда сякаш натиснах някакъв бутон в съзнанието си и проговорих. Разбира се, не мога да бърборя, но да разбера елементарни неща, върши добра работа. Притесни ме националната жандармерия, облечена цивилно. Първо си мислех, че просто се интересуват от мен, докато не поискаха паспорт за проверка. Тук мигновено разбрах, че се намирам в полицейска държава и спокойствието ми е всъщност страхът на хората. Случката ме накара да си замисля. След няколко километра забелязах една кола, която периодично спира, изчаква да мина покрай нея и после пак ме изпреварва. След десетия път вече сериозно се притесних и настроих съзнанието си как ще реагирам в ситуация, ако са бандити. След около 30 км. спрях да направя една живописна снимка и колата спря до мен. Излязоха трима души на средна възраст и се насочиха към мен. Стиснах фотоапарата в ръката си, смятайки да го използвам за оръжие срещу недоброжелателите. Но се оказа, че са от жандармерията. Попитаха ме подробно за маршрута и мястото където смятам да отседна за нощувка. Следваха ме като екскорт близо 80 км. чак до Ел Кеф, не, чак до хотел в Ел Кеф. Екскортът развали магията да се срещна с дивия Тунис и се чувствах като кон на каишка. Не съжалих, че останах в Ел Кеф. Красив стар град със замък на хълма, от който виждах невероятни гледки към града и околностите му. Вечерта, след срещата с интернет, поръчах пица в заведение за бързо хранене. Докато ядях край заведението, ми налетяха няколко младежи и отмъкнаха половината, като врани. Но като започнаха да ми искат и пари, работа загрубя, и им се скарах.

17.04.2010 ( Ден 76)

Щафета с колела се превърна в щафета с полицейски коли, ескортиращи мен от точка до точка. Не мога да се отпусна, намирайки се под постоянно наблюдение като магаре. Вятърът смени три пъти посоката си. Пейзажът от ярко зелени равнини постепенно се трансформира в пустинен. Цъфнала акация. Сандвич с риба тон. Импровизирана бензиностанция. Деца, играещи в канавката. Установих, че все пак мога да карам с 24 км/ч срещу вятъра. Всичко зависеше от вътрешната нагласа или може би от два литра кола… хах? Сигурно се дължи и на двете. Стандартът в Тунис за евтини хотели е 15 динара. Успях да намеря хотел по джоба, но този път отново без топла вода. Какво толкова, нали все пак е вода. Да, беше студено, но си припомних една руска народна песен (Оххх… мороз, мороз… ), пеех си я на глас под душа, стопляйки водата с нея. Ескортирането ми доста ме удря по джоба със задължителните нощувки в хотел. Може и да е за добро, защото всяка нощ откакто съм в Тунис, вали дъжд. Тази нощ беше сериозен, придружен дори от гръмотевици. Как ли щях да се чувствам, ако бях в палатката? Не харесвам мокрото време, по-скоро влажните и кални дрехи.

18.04.2010 ( Ден 77)

Маршрут - 30 км. до Сбейтла. Надавах се, че днес ще съм на спокойствие, освободен от "опашка", поне в деня на официална ми почивка. Но тъкмо излязох от града и усетих дишане във врата. Реших, щом искам да почивам, трябва да побързам да стигна до Сбейтла. Градът ме посрещна с невероятно голяма площ от Римски руини. Целият град е запазен и реставриран, това което остана от него, разбира се.Тъкмо се настаних в хотела и заваля. В хотела имаше топла вода и бях на седмото небе от щастие. Киснах цял час под душа. Няколко часа сън ме вдигнаха на крака и се чувствах значително по-добре, подскачах като зайче от рекламата на Дюрасел. Разгледах руините. Направих няколко снимки в далечината, но не останах доволен. Платих 5 динара за вход, за да направя няколко снимки, които допълнително струваха 1 динар, но си ги спестих. По принцип не харесвам руини, но в тези усетих как са живели хората на време, как са битували. Невероятно изживяване е!

19.04.2010 ( Ден 78)

Реших да не чакам отговора от федерация по колоездене и да направя сам контакт в кметствата на всяка цена. В Сбейтла успях само да се добера до секретариата в кметството. Усетих езиковата бариера, защото не знам добре френски. Казах, че искам да се видя с кмета. Всички ме гледаха с недоумение и лека надсмешка, сякаш падам от Луната. Оказа се, че за да говоря с кмета, ми трябва разрешение от министерство на вътрешните работи, което с нетърпение чаках от колоездачната федерация. Успях да пия кафе със секретаря на кмета и се снимах с него. На излизане от града подхванах попътен вятър и за мое учудване първите 30 км. изкарах със средна скорост 42 км/ч. Вероятно почивката ми се отрази доста добре или кафето бе много силно? Но моята радост свърши бързо, вятърът смени посоката си и ме удари със същата сила, но насрещен. Зад мен небето почерня и карах буквално между капките. Напънах отново жилите на краката си, за да избягам буреносния дъжд. Силно изморен пристигнах в Гафса. Преди да се настаня в хотела, реших все пак да опитам с кметството. След половин час и десетина души барикада успях, все пак, да стигна до кмета. Беше учуден от това, че искам да говоря с него. Най-вероятно си мислеше, че ще искам нещо, но след моята реч, леко се усмихна и каза, че за подобно нещо ми трябва разрешително от министерството. Бях доволен, казах това което трябваше да кажа и той ме изслуша. Един от кметството ми помогна с намирането на хотел и ме настани на преференциални цени, като за държавни служители. Заваля силен проливен дъжд, придружен от гръмотевици. Усещам мускулна треска в краката. Вечерта се загубих в града в търсене на храна, но открих исторически забележителности, които запланирах да обиколя сутринта.

20.04.2010 ( Ден 79)

Както и планирах, направих едно кръгче из Гафса, за да видя крепостта и няколко нейни забележителности. 90 км. през пустинята, изпих 5 литра вода. Пътни знаци,  предупреждаващи появата на камили. Някой даже е домъкнал скелет на камила и го е настанил до един от тези знаци. За майтап ли или за туристическа атракция, кой знае. Преди Тозеур, в Хмет ел Жерид, се натъкнах на горещ източник с лабиринтен охладител, който хората ползват за питейна вода. Бях възхитен от конструкцията му. Налях си вода от него. Тъкмо седнах на колелото, отново ме подхвана полицейска кола, за да ме ескортира до Тозеур. Настаниха ме, както пожелах, на къмпинг. Невероятно красиво място с палми и пясък. След прането отидох с колелото да разгледам забележителностите на града. Палми, оазис и местни жители, дебнещи за туристи, за да им предложат разходка с камили или каляски. Заговорих един дето предлага камилски разходки до Соленото езеро и разбрах колко струва една камила на пазара - 1300 динара. Излязох от града, погледнах часовника, беше 16:00. До Нефта имаше 24 км. Бързо взех решение да отида и да се върна преди залез слънце. Карах много бързо, за да се върна навреме. Пейзажът отново е пустинен с панорама на зелен оазис. Палми през живописен път към оазиса на Нефта. Ядох фурми директно от палма. Разбрах, че туристи често идват тук, за да насладят на продължителна почивка само за 30 динара на ден, включваща абсолютно всичко. Върнах се в Тозеур точно в 18:00. Бях изморен, но невероятно щастлив.

21.04.2010 (Ден 80)

Къмпингът беше едно от най-красивите места на което някога съм спал. Полицейската кола ме взе точно в 9:00 сутринта и ме преследва чак до соленото езеро Шот ел-Джерид. Спряха ме точно преди да завия към него за да ми кажат, че от тук нататък само направо и след 80 км. ще ме посрещнат колегите им. Имах 3 литра вода и се надявах да ми стигне, имайки предвид невероятната жега. Изсъхналите парчета от езерото бяха покрити със сол и сияеха на слънчевата светлина, сякаш бяха покрити с диаманти. Изпаренията постоянно ме провокираха да се взирам в миражи. Дори ми се привидя автобус навътре в езерото. Дали е истина това, което видях??? Увеличих зума на камерата, за да се уверя, че не ме лъже зрението и наистина, беше стар автобус насред езерото. Как е попаднал там остава загадка. Минавайки през някакво село, децата ми аплодираха сякаш правя свръхчовешко постижение. Но това повдигна духа ми. Наблюдавах странни съоръжения, напомнящи камини с пушек над тях. Не ми се вярваше да има някакво производство тук, но като доближих едно от тях се оказа охладител за вряла изворна вода. Настаних се отново на къмпинг и отново бях единственият посетител в този сезон. Станах приятел с едно местно куче, подкупих го с няколко кокала от парче пиле за вечеря. В благодарност цяла нощ ме охраняваше и от време на време ме събуждаше, лаейки на нещото си.

22.04.2010 (Ден 81)

Сутринта времето се промени и започна да духа силен вятър. Напълни палатката ми с пясък за отрицателно време. Слънцето се скри зад плътен слой прах и ми приличаше на идваща пясъчна буря. Погледнах картата и установих, че ме чака да прекося 98 км. плътна Сахара без да има жива душа. 6 литра вода и достатъчно търпение, подготвих за подобен подвиг. Вятърът ме удряше със страшна сила странично, но въпреки това, успявах да поддържам скорост от 15 км/ч. Срещнах няколко пъти диви камили, дори видях камила албинос. Кожата на тялото ми и се покриха със слой кафява прах. Колелото също се оцвети в странен за определяне цвят. Сложих кърпата на устата си и очилата за гмуркане, за да виждам пътя. През по-голямата част от деня беше борба с вятъра в пясъчната буря. Чувствах се толкова изморен, сякаш не съм спирал да въртя педалите денонощно. Пейзажът се промени от равна в планинска пустиня. Хората живеят в къщи, изкопани вътре в земята. Атрактивните къщи привличат милиони туристи от целия свят. Казват, че заради бурята са били отменени всички полети в Тунис. Липсата на туристи ми помогна да се докосна до страната като дебнещ за приключения пътешественик. Преди Матмата ми свърши водата. Бях толкова жаден, че спрях до първо срещнато кафене, за да си сипя малко в шишето. Влязох в тоалетната и се погледнах в огледало. Срещу мен стоеше непознат за мен образ. Сякаш току що ме беше ударила светкавица, по същия начин, по който показват във филмите. Моите придружители ме настаниха в хотел, който е под земята. Коридорите и стаите му приличаха на миши дупки и придаваха силно усещане за Ориент. Понеже бях един от малцината посетители в Матмата, местните „хиени“, дебнещи за лесна печалба, искаха да ме разкъсат на парчета, за да ми отмъкнат няколко динара, показвайки забележителности. Но предпочетох да обиколя сам. Матмата е невероятно красиво място. Видях и снимачния декор от "Междузвездни войни", запазен като атракция в местен хотел. Традиционна тунизийска вечеря – кус-кус, която влизаше в цената на хотела от 18 динара, но през нощта отново огладнях и си сготвих спагети.

23.04.2010 ( Ден 82)

Вятърът над хотела свиреше страховито. Наслаждавам се на красивите пейзажи край Матмата. Моята охрана промени маршрута ми през Медине. Отново пясъчна буря. Колелото започва да скърца от пясъка. Спирах от време на време, за да смажа веригата. Ксар Хадада с лабиринтите къщурки. Ксаровете приличат на султански дворци, но всъщност са били използвани в миналото за плевни. Нощувка в Татауин.

24.04.2010 ( Ден 83)

Десети ден в Тунис. Отклоних се малко от планирания маршрут, за да посетя Ксар Султан, толкова живописен, колкото и Ксар Хадада. Заядливи хлапета. Живописната обиколка из "Ксарите" е 60 км. Беше 12:00 като се върнах обратно в Татауин. Град Зарзис е на 90 км. от Татауин. Въпреки голямото разстояние до Зарзис реших да стигна още днес. Но сгреших. Тъкмо излязох от Татауин и ме удари силен насрещен вятър, който в пустинята се усили няколко пъти повече. Едвам въртях педалите с 12км/ч. Усилието ми струваше много вода. Днешният рекорд е 9 литра. Около 20 км. преди Зарзис отново минах през Соленото езеро, което изглеждаше досущ като замръзнало. Повърхността от сол приличаше на лед. В Зарзис, един от полицаите, охраняващ моя милост, проговори на английски и за моя радост ме настани във възможно най-евтиния хотел за 6 динара на нощувка.

25.04.2010 (Ден 84)

Сутринта усетих тежест в тялото. От количеството изпита вода вчера очите ми са подпухнали като на бухал. Чувствам се невероятно изморен. Нуждая се от почивка. За закуска спрях на крайпътно кафене. Кафе с кроасан подействаха като катализатор на енергия. Остров Джерба е цивилизован и да видиш турист тук е абсолютно нормално нещо. Скъпите хотели по крайбрежната ивица и всички известни вериги голф игрища край тях. Както и Уиндсърф плажове. На места водата е толкова плитка, че може да влезеш навътре в морето стотици метри, а дълбочината е все до глезените. В най-големия град от острова, Хомет Исюк, намерих евтин хотел от тези с общ санитарен възел. Дадоха ми най-хубавата стая, с тераса и табела на която пишеше "хотел". Реших да остана тук още един ден, за да се почувствам отново жизнен и пълен с енергия.

26.04.2010 (Ден 85) 

Почивка. От сън спомени няма.

27.04.2010 (Ден 86) 

Затворих кръга на остров Джерба. В отлива местните събираха нещо в плитката вода. Казват, че събират охлюви, които са специалитет в тунизийската кухня. Западният бряг от острова е спокоен, без туристическа намеса. Много красив бряг с бели къщурки и маслинови дръвчета. Не усетих как стигнах до ферибота. Не ми искаха пари, за да мина на другата страна. Събираха такса само от коли. Като минах на главния международен път, се сблъсках с проблем поради липса на безопасна лента. Големите камиони минаваха буквално на сантиметри покрай мен. Стигнах до Габес без особени приключения. В града намерих евтин хотел за 10 динара. Добър късмет. Обиколих града няколко пъти, но не видях нещо интересно. Беше обичаен тунизийски град.

28.04.2010 ( Ден 87)

През нощта валеше много силен дъжд, но сутринта небето бе чисто. Продължавам да усещам силна умора в тялото. Карам като робот, по инерция. От проливния дъжд стопанските ниви са наводнени. Деца повдигнаха духа ми с викове "Браво!" когато минах покрай селско училище. За тях сякаш бях спортист от първа класа. Посрещане на Majd Amouri в Сфакс. Разходка с колела и запознанство с местните велосипедисти. Сфакс, един от най-големите градове в Тунис. Има доста забележителности като крепостната стена и големия рибен пазар. Много ми прилича на столицата Тунис, доста е цивилизован. Нощувка при Мажд и вечеря с цялото му семейство.

29.04.2010 (Ден 88)

За остров Кесерин малко закъснях и хванах ферибот чак в 10:30. На острова животът е бавен и лъха невероятно спокойствие. Островът е много малък, само 30 км. по дължина и го обиколих много бързо. Посещение на музей с експонати от острова. Разходка из плитката вода, най-накрая намокрих краката си. Водата е топла, необичайно за сезона. На връщане на ферибота един възрастен мъж ме заговори на български. Оказа се, че е работил в Германия и доста време е живял там заедно с българин. Невероятно красив залез към Сфакс.

30.04.2010 (Ден 89)

Пътят до Ел Джем беше скучен, но настроението ми се оправи като видях в далечина Колезеум, досущ приличащ на този в Рим. По-запазен е. Катерих се нагоре-надолу под земята където са скривали изненадите за гладиаторите. Направих сигурно един милион снимки. Чувствах се толкова малък из мащабните развалини. Билетът струва 8 динара плюс 1 за фотоапарат. В крайбрежията на Медея си харесах място за нощувка, скрит на завет под огромен цъфнал храст. Не мога да опиша колко хубаво миришеше. Спах с ароматерапия от жасмин.

01.05.2010 (Ден 90)

Влага влезе навсякъде, навлажнявайки и дрехите и вътрешната част на палатка ми. Но като светна сутрешното слънце всичко изсъхна. Не бързах. Следващата запланувана спирка – Соусе е само на 60 км. път от Медея. Разходка из красивото крайбрежие на Медея и Монастир. Единственото което не ми хареса, че е много оживено и замърсено. Обяд на сянка под маслиново дръвче. Срещнах спортисти-колоездачи по пътя към Соусе. Разходка из старинния и оживен център на Соусе, затворен от крепостни стени.

02.05.2010 (Ден 91)

Цивилизацията и туристите направиха местата между Соусе и Набеул прекалено скучни. Вече никой не ми обръща внимание, смятайки ме за обикновен турист. Радостта ми да видя Велоалеи както и обозначения за каращи велосипедисти. Понякога имаше дори и табели, забраняващи движение на колела. Видях и първите контейнери, подканващи към рециклиране. Тези неща бяха единственото нещо което остави силна следа в паметта ми. По средата на пътя, тъкмо бях задрямал от скучния и повтарящ се пейзаж между Соусе и Набеул, в полезрението ми попадна модерен зоопарк с дилфинариум. Хаммамет е модерно пристанище за яхти с модерна и скъпа плажна ивица от хотели минимум 4 звезди. На влизане в Нобеул ме хвана дъжд, но ме намокри само колкото да го усетя. Големи керамични амфори и розови листа на пазара. Направи ми впечатление магазин за алкохол, в който продават бира легално, но на много скъпа цена. Взех една за 10 динара за довечера.

03.05.2010 (Ден 92)

Днес установих, че изминах 10 000 км. от моето Средиземноморско пътешествие. Форд в Килибия на хълма. Нудиският плаж и невероятно красивата плажна ивица. Ел Хаоуриа с планински нос, на който бях планирал да къмпингувам днес. Духаше много силен вятър и не успях да се настаня на носа. Продължих още 70 км., но все не можех да си харесам място. Зелено е, сякаш съм в България. Тъкмо намерих едно много добро място с рекичка, овчар с овце ме изгониха. На пътя ме спря кола, за да ме пита от къде съм и за къде пътувам. Предложиха ми да отседна при тях в Мензел Боу Зефта. Отклоних се още 20 км. от планирания маршрут, за да приема поканата. Младо семейство от Цюрих, Швейцария тъкмо няколко дена след сватба. Смях и забава до един през нощта.

04.05.2010 (Ден 93)

Сутринта заваля. Оловното небе, предвещаваше да вали още доста време. Но докато приготвях багажа си, времето се оправи. Пътуването до столицата Тунис беше много натоварено. Забелязах един проблем с предната външна гума, която направо се беше разцепила. Но съм доволен, че издържа цели 10 000 км. Започна ходене по мъките, за да намеря резервна, но не знаех, че това ще бъде прекалено сложно. Всички предлагат евтини колела и да намеря нещо качествено е непосилно. След 4 часа обиколка из магазините вече започвах да губя надежда като ме спря един минувач с шосеен велосипед. Попитах го от къде мога да купя гуми за моето колело и той каза, че това не е възможно. Обикновено ги карали по поръчка и трябвало да чакам няколко седмици за доставка. Предложи ми своите. Свали ги направо от колелото си и ми ги подари. Добри хора има навсякъде! Обиколка на натоварения център с новия ми приятел и обяд в ресторант за 5 динара. Нощувка в Българското посолство и вечеря в приятна българска обстановка.

05.05.2010 (Ден 94)

Мотаене из Тунис. Среща с посланика на България и Тунизийската федерация по колоездене. Потеглих за Бизерт чак към 3 следобед. До Бизерт от Тунис е 60 км. и не се притеснявах особено, но като излязох на пътя ме удари много силен насрещен вятър и максималната ми скорост отново беше 15 км/ч. Вятърът беше толкова силен, чак ветрогенераторите наоколо бяха спрели да се въртят. Преди Бизерт видях табела „къмпинг” и се отбих, за да видя за какво става дума. Не съжалих, мястото е много красиво с големи дървета и свеж въздух. Въпреки, че самият къмпинг не струваше, все пак отседнах, за да се насладя на духа на гората.

06.05.2010 (Ден 95)

Светеше лятно слънце без нито едно облаче в небето. Крайбрежието на Бизерт е панорамно и красиво. Старите крепостни стени украсяват малкото рибарско пристанище. Разбит път до най-северната точка на Африка. Между Бизерт и Табарка пътят е невероятно привлекателен за колоездене. Много е зелен и планинските части превръщат зеленината в панорамни пейзажи. Силният насрещен вятър продължава да ме изморява. Успях да измина за цял ден само 70 км. до Сежанене, известен със своята керамика. Нощувка в гората. Пълната луна вбесява кучетата и не могат да спят. Будувам и аз.

07.05.2010 (Ден 96)

Табарка е уникално място. Съчетание на загадъчни скали, морски залив, плажна ивица и замък на хълма, привлича невероятно количество туристи от целия свят. Днес и аз съм един от тях. Стягам багажа за Алжир. Подготвям се да посрещна ново предизвикателство и изненади от непозната за мен държава. Доста ме наплашиха различни хора, обсъждайки Алжир. Сега ще имам и свое мнение за тази държава. Чакам с нетърпение следващия ден за предизвикателството.

Преди: Турция (прочети пътеписа тук)
Сирия и Ливан (прочети пътеписа тук)
Египет (прочети пътеписа тук)
Йордания (прочети пътеписа тук)
Следва: 
таинствен Алжир


Вячеслав Стоянов
www.vyacheslavstoyanov.com 

Благодарности на Атанас Янев за подръжка на сайта и координация по време на цялата експедиция и на Елизабет Йорданова за редакцията на пътеписа. Поклон, приятели! :)
www.vyacheslavstoyanov.com

GPS маршрут:

Йордания и Египет (Бейрут-Александрия) 

23.03.2010 (ден 51)

Разбрах, че платих за нощувката пет пъти повече. Но няма нищо, условията в хотела бяха идеални. Имаше пет легла в “single room”, без прозорци, и делях електричеството от съседната стая с осветлението в коридора. Сутринта, след дълго чакане на опашка за тоалетна, ми предложиха да отседна за още няколко дни. След кратък размисъл приех поканата и казах, че непременно ще се върна пак. Срещнах се със Сари Хюсеини пред централната джамия, която също се казваше „Хюсеини”. Привлякохме вниманието на минувачите, сякаш бяхме от друга планета. Хората минаваха покрай нас и ни докосваха с усмивка, уверявайки се, че не сме мираж. Добре, че направих контакт със Сари от колоездачната асоциация на Йордания, за да ми покаже живописните пътища от околностите на Аман. Стигнахме нивото на Световния океан, направихме няколко снимки и се гмурнахме с колелата стремително надолу към Мъртво море. Усетих как времето се променя от леко хладно в истински горещ летен ден. Когато стигнахме 400 метра под нивото на Световния океан, температурата се качи с 15 градуса. На някои места е зелено, растат дори бананови палми, но като цяло местността е пустинна. Минахме през парче пустиня където живеят местните цигани, така наречените бедуини. Те отглеждат овце и още живеят в палатки. Приличат на кадър от средновековието. Разликата в температурата на въздуха прави времето край Мъртво море силно ветровито. Нощувка на брега на Мъртво море, на топло и за пръв път на 400 метра дълбочина. Сякаш съм на дъното на Световния океан.

24.03.2010 (ден 52)

Цяла нощ духаше силен вятър и имах чувството че летя. Въпреки, че подсилих с камъни палатката, за да не отлети, вятърът някак си я отвяваше, пълнейки я с прах и пясък. Боклук се среща и по бреговете на Мъртво море, въпреки че е толкова малко, като голямо езеро, само 30 км. дължина. Водата е топла, около 25 градуса, и плътна като олио. Солта по бреговете прилича повече на лед отколкото на сол, като през люта зима. Срещах пътешественик с колело от Швеция. Носеше със себе си невероятно количество багаж. Каза, че цялото количество заедно с колелото тежи 90 кг., но на мен ми изглеждаше много повече. Приличаше повече на скитник отколкото на пътешественик.  Каза също, че е на 94 години и за 3 години обиколил всички африкански държави и то с колело. Три пъти губил цялата си екипировка, пет пъти бил болен от малария и дори веднъж е спал на 5 метра от лъвове, защото се страхувал от хиени. Показа си “Bucket List“, в който е вписал всички важни неща, които искал да види или да направи преди да „гушне букета”. Впечатли ме количеството им. По моя преценка бяха за повече от 40 години напред. Каза, че изобщо не планира да умира. Старецът много ме вдъхнови с ентусиазма и хъса си за живот. От липсата му на социален живот ми отне около час, за да го изслушам. Разказа много интересни истории от приключенията си в Африка, как му откраднали една от чантите директно в движение,  от прозореца на една кола. Как хората го заплашвали, колко е било опасно да се спи сред природата, само и само да му отмъкнат пари за спане в кутия, която наричали жилище…Вкусих най-вкусните домати и чушки, които някога съм ял, от бреговете на Мъртво море. Катерене от - 400 метра до + 1000 метра по много стръмен път. Полицейският участък – единственото място, където можах да си налея вода. Борба с жегата и много стръмен баир нагоре.  Едно момче ме спонсорира като ми хвърли няколко чушки и домати от покрива на преминаващ камион. Нощувка при местните араби, които ме приютиха за нощта. Покрих цялото си тяло преди да пресека прага на къщата. Мъжете се хранят отделно от жените. Вкусна вечеря и урок по арабски, преподаден от стопаните до късна вечер. Моят тен на „тениска” предизвика голям смях. 

25.03.2010 (ден 53)

Чувствам се силно изморен от катеренето вчера. Изкачих още 500 метра надморска височина и застанах над облаците, сякаш дойдох на гости при „шефа”. Срещнах голяма група колоездачи-туристи от Англия, които са дошли на велотуризъм в Йордания с ескорт от четири полицейски коли, като холивудските звезди. Най-младият в група от 12 души е на 45 години. Карахме заедно близо 2 часа, за да посетим „Малката Петра”, древен хотел за каравани. На много места съм бил, но това място е завладяващо и магнетично. Планината и архитектурата, изкопана в скалите са вълшебни. Карахме заедно още 60 км. до хотела им край „Голямата Петра”.  Дариха ми 50 динара за каузата. Намерих „матрачен” хотел за 5 динара нощувка и се запознах с още две млади пътешественички от Германия, които спаха край мен на съседните матраци.  

26.03.2010 (ден 54)

Величествена Петра, но посещението е много скъпо – 36 динара.  До „Царския Път” изкатерих още 600 метра надморска и взех нова височина за личния си рекорд – 1690 метра. Облаците бяха буквално под мен и имах чувството, че мога дори да ги докосна с пръсти. Пътят е равен, сякаш не карам високо в планината, а в равнина. На царския път е много студено и ветровито. Измръзнаха пръстите на ръцете и на краката ми, сякаш карах през зимата. Въртя педалите срещу вятъра надолу, слизам от „Царския път” и нямам търпение да свърши, за да се стопля ниско долу. Планината е уникална. Някой ден трябва да се върна в Йордания, за да обиколя малко повече пеша, но не като „куфарен турист”, а като пътешественик. Хлапета, хвърлящи камъни по мен, започват да ме плашат повече от кучетата. Преминаване през живописен каньон, водещ към Акаба. Чакам на пристанището за нощен ферибот до Египет. Не можах да мигна на ферибота от шума, идващ от няколкостотин енергични араби.

Преди: 

• Турция (прочети пътеписа тук)
  
• Сирия и Ливан (прочети пътеписа тук)
  

Следва: 

• пустинен Египет
  

Вячеслав Стоянов
www.vyacheslavstoyanov.com 

Благодарности на Атанас Янев за подръжка на сайта и координация по време на цялата експедиция и на Елизабет Йорданова за редакцията на пътеписа. Поклон, приятели! :)
www.vyacheslavstoyanov.com

GPS маршрут:

Силифке-Триполи (Ливан) 

Турция-Сирия

15.03.2010 ( ден 43)

Оловно сутрешно небе, предвещаващо дъжд. Талим не може да свикне, че заминавам. При всяка удобна възможност иска да се снима с мен, сякаш не съм от тази планета. Юсуф се съгласи да ме придружи до границата със Сирия, която се намира на около 60 км. от града. Среща със заместник-кмета на Антакя и журналист. Доста се замотахме в града и тръгнахме чак в 12 по обед. Още един от дружинката на Антакя ме придружи десетина километра. Пътуването до границата е доста изморително. Катерим само нагоре и нагоре. От време на време духа много силен насрещан вятър. Не ни помага особено, спираме периодично, за да си поемем малко въздух. Изкачихме 900 метра надморска височина и веднага захладня. И на двама ни измръзнаха пръстите. Беше около пет следобед. Аз трябва да продължа преди да се стъмни, а Юсуф да се върне обратно. Минах границата без проблем, но до залез слънце имам само един час. Търсене на място за нощувка. Стана тъмно и търсенето продължи с челник. Духа силен студен вятър. Излиза пара от устата. Продължава да е 900 метра надморска. Харесах си едно местенце на десетина метра от пътя. Докато опъвах палатката съвсем измръзнах. Борба със студа и през нощта. Наложи се да облека всичките си дрехи.

16.03.2010 ( ден 44)

Най-накрая успях да се стопля, но вече е сутрин и трябва да тръгвам. Не ми се става. Карам с дрехи още 20 км. Старая се да се стопля. Отвън не е толкова студено, но умът ми го прави направо ледено. С дрехите карам чак до Латакия. Проблем с отпадъците по пътя и мисленето на арабския свят. Край пътя пластмасови шишета, създават впечатление за преспи сняг. Не видях никъде контейнер за отпадъци. Целият боклук е край пътя и в природата. Да, толкова много боклук не съм срещал досега. Не се ядосвам, опитвам се да разбера защо се случва това. Установявам, че хората просто не знаят за причините и вредата от еднократните опаковки. Те я определят като обелка от банан, като нещо органично и част от природата. Ниското образование е следствие на ниската култура. Банален пейзаж от боклук ме вкара в коловоза на ежедневието на Сирия. Карам до Тартус 130 км. Докато търсех хотел, се запознах с колоездач-любител – Башер, който ми разказа няколко интересни истории и ме почерпи с някакъв местен плод. Намерих хостел за 5 евро. Вечерята ми струваше 3 евро (половин пиле, салата и бира). Накрая хапнах „кюнефе” за 1 евро. Много е евтино в Сирия. 

Сирия-Ливан

17.03.2010 ( ден 45)

Намерих кафене. Чашка горещо кафе ме върна за малко в България. По пътя срещнах хлебопекарна на дърва. За пръв път с голямо любопитство наблюдавах майсторските умения на хлебния майстор. Преди сирийската граница купих шише минерална вода и помолих продавача да изхвърли старото в кофата. Като видях, че не го направи, се скарах и демонстративно го накарах да го изхвърли в кофата, която се намираше по-близо до него. Направих забележката повтаряйки думата „Проблем”, но дали ме е разбрал?! На Сирийската граница ме изненадаха сериозно с изходна виза от 10 евро. Хубаво, че имах точно толкова в джоба си. Скарах им се, но не помогна, все едно говорех на стена. В Ливан ме посрещнаха цели купища боклук. Той е просто навсякъде. Тук хората живеят още в палатки. От страни изглежда като циганска махала, но не е. Хлапета се радват толкова да ме видят, че искат да ми скъсат парче от дрехата за спомен или да откраднат нещо от колелото. Бързо скрих всичко по чантите, за да не се изкушават. Хората живеят в боклук. Морската ивица е без плаж, вместо пясък - боклук, вместо медузи - найлонови торбички, вместо цветя край пътя - пластмасови шишета и цели торби със смет. Трудно намерих работещ банкомат и интернет, дори и в Триполи - град с 2 милиона жители. Тук е скъпо. Всичко приравняват към долара. Едвам намерих хостел за 20 долара. Успях да се спазаря за 15. Но не съжалих, мястото си го бива. Стените от зид и шест метрови тавани. Чувствам се като в замък. Кофите за боклук са заключени с вериги, сигурно, за да не ги открадне някой. На кой са притрябвали кофи за боклук, особено тук, в Триполи? Запознах се с Джулиес от Англия и Майк от Канада, които са настаниха в същата стая. Те също са пътешественици, но с раници. Разказите за техните преживявания продължиха до след полунощ.

18.03.2010 ( ден 46)

Пътуването без карта е по-интересно. Питам хората, за да ме упътят. Приятно съм изненадан да срещна цивилизация и туристическа Ривиера между Триполи и Бейрут. Красиви гледки и равен, без изкачвания път. За мое учудване брегът е много чист. Видях няколко пъти как се почиства и брега, и около пътя. Даже срещнах специално проектирано возило за това, с педали и кош за боклук. Нарекох го „Recycle”. Торнадо в морето край историческия град Жбеил( Библос). Силен дъжд с градушка. Невероятно красив изглед към Бейрут. Борба с натоварения трафик в Бейрут. Инфраструктурата на Бейрут изобщо не е предвидена за колоездачи. За малко си припомних прекосяването на Истанбул миналата година, но този път е доста по-опасно, имайки предвид културата на шофьорите - сякаш до вчера са карали магарета. Клаксонът е като основно правило за предвижване в града. Административният център е затворен от войници. Още вирее във въздуха отшумялата война. Градът е много чист. Много е скъпо. Всичко е приравнено към долара. След два часа търсене успях да намеря най-евтиният хотел - 35$ без екстри. Храната е също толкова скъпа. Дюнер, например, струва 2$, с който не можеш да се наядеш, а пиле на грил 14$. В Бейрут основно кипи нощен живот. Различни националности правят града интернационален, като културен оазис в Ливан. Градът сигурно е пет милионен, а не видях нито един колоездач.

19.03.2010 ( ден 47)

Сметище на брега на морето в Саида. Плажът, не само, че е покрит с пластмаса, но тя плува и стотина метра навътре. Не мога да разбера що за глупост е това. Докато снимам, забелязвам няколко опаковки с произход от Турция. Другите не можах да ги определя, заради изтъркалите се надписи. Купища боклук. Такова бъдеще ни очаква, ако не се заемем с решаването на този проблем сега.
Докато обядвам на плажа сред боклуците, ме заговаря един младеж, който се оплаква, че не може да си намери работа и му трябват пари, за да се прибере у дома. Казах му , че си има крака, с които може да стигне където пожелае. Нощувка на стадиона, като вратар в Сур.

20.03.2010 ( ден 48)

Пробвам се да прекося планините на Ливан, за да стигна към Сирийската граница. Катеренето е трудно, но гледките ме забавят още повече. Спирам често, не да отпочина, а да се насладя на това което виждам. Снимам с фотоапарата, но не е същото. Това което виждам аз, си е само мое! Пленен съм от красотата на планинската местност. Тук-там изоставени сгради, силно надупчени от куршуми. Край Жезине ме обискираха и върнаха обратно във военен пост на няколкостотин метра от върха, заради някакво глупаво разрешително, специално за чуждестранни граждани. Даже прегледаха файловете от компютъра, видеокамерата и фотоапарата ми. Пробвам се да потегля по алтернативен път, но се стъмва бързо. Отново студена нощ сред маслинови дръвчета, на 1000 метра над морето, край Мухтара.

Ливан - Сирия

21.03.2010 ( ден 49)

Умрях от студ. Едвам изпълзях от палатката. Не усещам пръстите на краката, а тези на ръцете не ме слушат. Едвам успях да опаковам багажа. Силно треперя от студ, даже зъбите ми тракат. Отказах да прекосявам планината в района на Мухтара. Стори ми се по-разумно да стигна до главния магистрален път, свързващ Бейрут и Дамаск, Сирия. Гледките ме пленяват все повече, но си наслаждавам без да спирам. Имам ограничено време, за да стигна до Дамаск още днес. Странен вид бор в резерват. Поставих нов личен рекорд: 1550 метра надморска височина. 30 км. каране само надолу, даже леко премръзнах. В Дамаск малко се обърках и, за да прекося магистралата, преминах по надлез, пригоден специално за колела. Разходих се из стария град и пазарите на Дамаск. Много туристи. Този път хотелът е скъп, но за сметка на това без никакви условия, даже без топла вода. Дамаск е чист и срещах много чистачи, почистващи улиците, даже машини щъкат наляво-надясно. Колоездачи с електро-колела…

22.03.2010 ( ден 50)

100-те км. от Дамаск до Сирийско-Йорданска граница взех още по обяд. Първото спукване на задната гума от парче тел от спукана гума на камион. Дотук са 5300 км. и първо спукване - много добре. Днес е 50-тият ден откакто съм на път. Минавам средно 106 км. на ден - много добре, както го планирах. Йордания ме посреща с усмихнати лица и насрещен вятър. Първите панорами на пустинята и дюните. Камили и палатки са част от Йорданския пейзаж. Много е скъпо тук, като в ЕС. Отново спукване и отново на задната гума - по същата причина. Разстоянието от Дамаск до Амман, 200-те км., взех преди залез слънце. В нощта цари търговия. Контактът с човек от Амман не се получи, нещо говорим на различни езици...

Преди: 

• Турция (прочети пътеписа тук)
  
• Сирия и Ливан (прочети пътеписа тук)
  

Следва: 

• омайваща Йордания (прочети пътеписа тук)
  

Вячеслав Стоянов
www.vyacheslavstoyanov.com

Благодарности на Атанас Янев за подръжка на сайта и координация по време на цялата експедиция и на Елизабет Йорданова за редакцията на пътеписа. Поклон, приятели! :)
www.vyacheslavstoyanov.com

GPS маршрути:
Истанбул-Бандирма
Бандирма-Измир
Измир-Мула
Мармарис-Силифке
Кипър
Силифке-Триполи (Ливан)

и така..., СТАРТ ! :)

Истанбул, Турция

01.02.2010 ( ден 1)

Пролетното слънце огрява Света София. Нови приятели, борещи се за Вело алеи в Турция. Официалното изпращане, организирано от Мурат Суябатмаз, от Турска асоциация по колоездене. Пътешественик, обиколил цялото Турско крайбрежие на гребла. Стотина деца са дошли на старта. Четин е първият в щафета до Измит. Ферибот през Босфора. Насрещен вятър. Дъжд. Кал. Мокри дрехи. Закъсняване за щафетата в Измит. Нощ, каране без светлини по магистрала три часа. Посрещане в Измит. Десет километра вело шествие под дъжда и нощта. Преброяване, снимки за спомен. Пране и сушене в хотела. 

02.02.2010 ( ден 2)

Цяла нощ не спря да вали. Сутринта пак заваля, но е топло – 3 градуса над нулата. Пресконференция в кметството на Измит – ЗА Вело алеи! Заместник кметът върти педали в знак на подкрепа. Дъждът се усили. Групата от вело шествие е мокра до конец. Четин се екипира с найлонови торби за смет. Няколко часа каране в комфорт, но влагата която се качва нагоре по краката предизвиква изтръпване. Мокрите ръкавици боядисаха пръстите ми в черно. Хората се отдръпват от мен като видят ръцете ми. Фалангите ми са премръзнали и не ги усещам. Едно куче ни нападна с Четин, но за щастие не ни нахапа. Мокри и премръзнали стигнахме до Ялова. Посрещнаха ни представители на кметството. Дъждът премина в сняг, времето се влоши много сериозно. Топла супа и горещ душ бързо ни стоплиха. В хотела парното не работи. Четин изгори потника си, сушейки го на печката.    

03.02.2010 ( ден 3)

Вали мокър сняг. Избрах обиколен път към Гемлик , по брега на морето. Всички ме убеждават да се откажа от идеята си за прекия магистрален път. Планини, мокър път и сняг през цялото време. Снежинките режат очите ми. Разбрах, че скъсах веригата от странен шум при въртенето на педалите. На места е много хлъзгаво, за малко да падна. Задната спирачка вече замина. Мокрото време и пясъкът са като шкурка за спирачките. Пътят е нагоре и надолу. Задното колело превърта на хлъзгавия път. Много е заледено. Няколко пъти слизах да бутам. Спряха ме полицаи за паспортна проверка. Салих, новият ми приятел, ме посрещна в Гемлик. Карахме няколко километра заедно до града и после ме покани у тях да отседна. „Специалитетът на Салих” за вечеря. Много смях.

04.02.2010 ( ден 4)

Температурата е -7. Сух път. Баирите до Муданя. Магистралата до Бурса. Срещна ме един възрастен мъж с поздрав на пътя. Натоварен път в града. Среща и снимки с Аркан в центъра на Бурса. Релакс в турска баня „Хамами” . Велоалеи край река. 

05.02.2010 ( ден 5)

Закуска в МОЛ-а. Мръсни пътища.  Голяма локва от 300 метра се изпречва пътя ми. Посрещане в кметството на Караджабей. Официален обяд с кмета. Много прегръдки. Покана да отседна в спортен център на Бандирма. Баскетболен мач, национална лига. Интернет в чакалня. Работна пица.

06.02.2010 ( ден 6)

Пресконференция в спортен център на Бандирма. Най-после сух път. Изтръпнали пръсти на краката. Силен мирис на тор. Любопитни хлапета на пътя. Две кубчета захар ми възвръщат силите. Странен шум. Пирон се заби в задна ми гума, но без да я спука. Чакълена магистрала. Автобус минава покрай мен на сантиметри. Насълзени очи от студен насрещен вятър. Дистанционно за климатик в хотела, което е заключено в прозрачна кутия на стената – „счупи при необходимост”. Първият ден в уединение. Много дълбок сън.

07.02.2010 ( ден 7)

Отново дъждовен ден. Цяла нощ валя, но на сутринта дъждът леко утихна. Няма и капка вятър, дъждът капе бавно, но напоително. Пътища в ремонт. Игра на „Тетрис” с дупките на пътя. Кален душ от преминаващ камион. Хлапета с отворени уста. Посрещане в Чанакале. Ескорт до центъра на града. Хотел с всички удобства в коридора. Нови приятели: Ирфан и Мурат. Чайна на брега на морето край Троянския кон. Край с Мраморно Море, утре започвам с Егейско.

08.02.2010 ( ден 8)

Отворих очите си и дочух шумоленето на дъжда идващ от ламарините на покрива на хотела. Цяла нощ пак валеше. На закуската с Ирфан разбрах за наводнението в Измир и за силни снеговалежи в Бурса. Прогнозите за времето предупреждават, че ще вали още четири дни. Посещение при кмета в Чанакале. Интервю, снимки, подаръци от кмета. В търсене на спрей за импрегнация на дрехи. Изсушаване на дрехи, ползвайки климатик във входа на МОЛ-а. Мокър път, мъгла. Дъждът като из ведро. Посещение на Троя. Отклоних се от пътя и удължих с 10 км. разстоянието за днес заради Троя. Топла супа в Езине. Посрещане в Айвачик от хора, работещи в електрическа компания. Отседнах при тях. Днес не съм доволен от себе си, изминах само 80 км. Мокър като „кокошка”, съхна на радиатора в караулката. Забава и много смях до 10 вечерта с новите ми приятели. 

9.02.2010 ( ден 9)

Слънцето огря планините. Мирише на пролет. Карам по летни дрехи. Сухият път и слънцето ме увлякоха толкова, че пропуснах спирката която беше планирана за днес. Наложи се да се връщам 30 км до Дикли.  Днес карах 140 км вместо 80.

10.02.2010 ( ден 10)

В Дикили беше сухо, но студено на тръгване. След 20 км каране, от студеното време, са ми изтръпнали пръстите на краката. Спрях да изям една чорба, за да се стопля. След още 20 км заваля силен дъжд, придружен от насрещен вятър. Всеки камион ме тласкаше настрани, окъпвайки ме с кал. На влизане в Измир спрях да направя снимка с табелата „Измир”. Посрещаха ме велоактивисти от Измир. Привлякохме вниманието на военни, които ни забраниха да се снимаме, казвайки, че зоната е военна. Мини Вело шествие до кмета на Измир. Няколко снимки с Кмета. Разглеждане на забележителностите на града. Конференция за Вело алеи и популяризация на колоездене. Вечеря в Мол-а. Спонсорирана нощувка в хотел 5 звезди.

11.02.2010 ( ден 11)

Черно небе, светкавици, вятър… истинска буря. Закован в хотела чакам да свърши. Прогнозите за времето не са добри. Казват, че ще продължи чак до вдругиден. Губя ценно време в чакане. Към 11:00 най-после се показа малко слънце. Небето малко се проясни. Вали, но е топло, около 15 градуса. Реших все пак да карам до Чешме. Много силен насрещен вятър. Въртя едвам педалите с 10 км/ч. Няколко пъти порив на вятъра едвам не ме изкарва от пътя. Пет часа сърфиране с колелото. Забавно е, но не и за краката. В Чешме посетих колекционер на стари колела. Невероятно какви модели има само, даже не съм и чувал за такива. Покана от туристически център на Алачатъ. Идеално място за Уиндсърф, където обикновено вятърът е силен, а морето без вълни. Разходка из вечерният старинен град. Баклава. Студена нощ в семеен хотел. Борба с интернет.

12.02.2010 ( ден 12)

Невероятно вкусна закуска. Отново силен вятър. Колената пищят от умора. Топло е, направо лятно време. Карам по фланелка. Намерих оцелял плод под портокалово дърво. Двама колоездачи от Измир ме съпровождат до Сеферихисар. Уредена е среща с кмета на града за утре. Нощ в хотела на кметството. Отново борба с интернет.

13.02.2010 ( ден 13)

Размяна на приказки с кмета на Сеферихисар. Разправяше как щял да затвори центъра на града, за да се ползват колела, задвижвани от слънчева енергия. Силен дъжд и градушка. Хората спират, за да ме качат в колата като знак за помощ. Отказвам им. Мокър и щастлив пътувам по крайбрежната ивица. По програма трябваше да се срещна с кмета на Селчук, но никой дори не е чувал за мен там. В търсене на кмета с помощта на градската полиция. Посещение на Ефесос с гид полицай. Амфитеатър с 24000 места. Тоалетна философия. Посещение на последния дом на Мария Богородица. Вечеря с заместник кмета, бивш археолог, който е намерил бронзовата статуя на Аполон в естествен размер. Наздравица със заместник кмета в местен бар.

14.02.2010 ( ден 14)

Заместник кметът на Селчук дойде да ме изпрати в неделя, в 8 часа сутринта. Колоездач от Айдин дойде да ме съпроводи до Дидим. Времето е мрачно, но сухо. Първият баир ни изпоти сериозно и двамата. Минахме през Кушадасъ, за да направим няколко снимки. Насрещен вятър. Минахме по дъното на залива от Гръцкото историческо минало. Среща с ловджии. 

15.02.2010 ( ден 15)

Крайбрежният път е много лош. Промених маршрута си като се върнах на главния път. Невероятно живописно място край езерото “Camici Golu”. Трудни баири. Топло е, пътувам по фланелка. Колите се разкарват с червени национални флагове. Униформените ученици махат в знак на приветствие. Отбих се до центъра на Милас, за да хапна „кюфтес” и „кадаиф”. Път в ремонт. Камионите минават на сантиметри. Няколко пъти спирах, за да им дам път. Трима колоездачи ме посрещат десетина километра преди Бодрум и ме съпровождат до кметството.  Давам интервю на местни журналисти. Ръкостискане пред камерите с кмета. Дружелюбно отношение в кметството и няколко бисквити с шоколад за допинг. Вечеря с новите ми приятели и хората от местния бизнес елит.

16.02.2010 ( ден 16)

20 км Вело шествие в 8 часа сутринта. Надпревара на баира. Хванах крайбрежния път за Мула. Първият баир ме съсипа. Изскачах 500 метра денивелация, изминавайки само 5 км. За пръв път се изправих на крака, за да карам нагоре. Дупките и едрият чакъл губят страшно много енергия. Изложих се, не успях да откопчая левия си шпайк и паднах пред заведение в Озен. Започвам да усещам умората от дълго пътуване и имам нужда от няколко дена релакс. Обяд с портокали, директно от дърво. Последните 40 км от 140 км бяха много трудни. Бутах колелото, за да изскача 800 метра надморска височина. Закъснявам за среща, на която ме чакат трима колоездачи, за да се включат 15 км към Мула. Карам по тъмно с тях и ескорт. Вечеря в студентския стол на Мула. Мини студентски купон с бира и фъстъци.

17.02.2010 ( ден 17)

Царска закуска в центъра на Мула.  Среща с кмета на Мула. Пресконференция. Двама колоездачи от Мармарис са дошли, за да ме съпроводят от Мула до Мармарис. Слънце, 25 градуса, слаб насрещен вятър. Среща в кметството на Акбюк. Колоездач с кученце в кошницата. Исторически забележителности. Път с дървета. Безплатна вода от чешмата. Стръмни баири. Невероятен даунхил до Мармарис. Забележителна гледка от Акбюк. Шеги и смях на пътя. Живописна панорама с гледка към Мармарис. Гледка към залива и шума на вълните. Пране в хотела. Отбор по колоездене. 

18.02.2010 ( ден 18)

Първият ден почивка след 2000 км път. Лежерно настроение. Дрямка в кафене с Екрем. Интервю за местната телевизия. Изработка на печат-визитка. Изпращане на шест килограма от зимната екипировка за Истанбул. Разходка из града. Среща с колега-колоездач от Нова Зеландия, Benjamin Smith, който е на околосветско пътешествие с колело. Вечеря и приказки за пътешествия в хотела. Предложих му да спи в моята стая на пода вместо в палатката и да си вземе душ. Планиране на моя и неговия маршрут.

19.02.2010 ( ден 19)

Двама души, същите които ме съпроводиха от Мула до Мармарис, ме съпровождат и днес до Далян. Бенжамин се включи към нас, карайки 30 км до разклона. Минахме отново под дърветата и срещахме пак колоездача с кучето. Много снимки за спомен. Билков чай от планината по пътя.  Край езерото Кьойчегиз срещах стар познат, който вече е карал с мен до Мула. Карахме отново заедно още десет километра докато пътищата ни са разделиха. Невероятна гледка на Царския дворец в Далян, издълбан в скалата. Вечеря с кмета на Далян. Малък, но качествен хотел ме приюти. Собственичката е от България, но вече е забравила българския език. През нощта в хотела се запознах с „лимонените” магнати, производители на лимони. Единият от тях е македонец със съпруга рускиня. Разговори до късно на чашка уиски.

20.02.2010 ( ден 20)

Седмичен пазар в Далян е местната атракция. Забравих картата в хотела и се върнах 10 км . Пътуването сам е голяма скука. През тунела не ме пуснаха и се наложи един час да се катеря нагоре по стария път, но хубавата гледката компенсира всичко. Лека кола в пропастта, хубаво, че не съм свидетел. Отдадох се на изкушението и развих скорост от 60км/ч при спускане надолу. Хлапета ми правят компания. Среща с журналисти от интернационална медийна компания в Фетие.. Събиране на погледи, преминавайки града с отзвуците в гръб „ай тинк!..... ай тинк!..... ай тинк!” Много се охарчих днес - 50 т.лири.

21.02.2010 ( ден 21)

Първата половина от деня е пълна със спомени: дъжд, насрещен вятър и лоша настилка. Отбих се до Патара, за да видя знаменития плаж, но за да вляза ми поискаха пари, защото имало и исторически забележителности. Минах през „доматената” долина, покрит с найлони парник. От високо изглежда като извънземен град от блясъците на отразеното слънце. Кмета на Каш дойде със семейството си да ме посрещне на влизане в града. Крайбрежният път от Калкан до Каш е просто уникален. Виждал съм много красиви крайбрежни ивици, но тази е опияняващо красива. Каш е малък град, само 5000 жители, но е много красив. Хората идват тук предимно на подводен туризъм. Гмуркането е много развито. Красив, запазен, старинен център с няколко гръцки исторически забележителности. Гледката към морето от амфитеатъра е потресаваща.

22.02.2010 ( ден 22)

Проблем със спонсора. Наличните ми средства са само пет лири за закуска, обяд и вечеря. За закуска купих два домата, банан и хляб и похарчих половината от средствата си за днес. Пред кметството на Каш са се събрали колоездачи от местен клуб, за да ме изпратят. Тълпа от журналисти се избиваха като „гларуси”, надпреварвайки се с въпроси. За малко се почувствах като истинска звезда. Седем души колоездачи подкрепиха моята мисия с няколко километра катерене нагоре по баир. Единият от тях, малко по-сериозен, се изкачи с мен чак до панорамната площадка към града. Предупреди ме за дългия път и за баирите. Жегата и слънцето парят кожата. На хоризонта се показват снежните върхове от местните планини. Три часа катерене с 6 км/ч. Половин хляб и остатъка от закуската, беше допинг към взимането на поредния баир. Недостатъчната закуска не ми осигури много енергия. 15 км надолу към Демре. Панорамата на Демре като пореден извънземен град, покрит с найлон, земята на най-хубавите домати и портокали в Турция. Крайбрежният път около езерото на Демре и прекрасният, завладяващ панорамен път край морския бряг чак до Финике. Във Финике портокалът е символ. Най-качествените и най-вкусни портокали, които са произвеждат в Турция. Дръвчетата със зрели портокали са навсякъде като джанки. Но никой не им обръща внимание, освен мен. 

23.02.2010 ( ден 23)

Голяма мъка е да намерим човек в кметството, който да превежда. Никой не говори английски. Бързо отегчих кмета на Финике с моята анти боклук пропаганда. Колкото повече говорих за боклук, толкова повече въздишки получавах в отговор. Обаче очите му светнаха когато темата премина към колоезденето и новата туристическа линия. Подари ми някаква чиния със символ на Финике. Набрах портокали по пътя към Олимпос, но се оказаха кисели. Направих си лимонада от тях. Крайбрежната ивица в района на Корагез, намерих за повече от забележителна. Тя е просто прекрасна, даже не ми се тръгваше. Катерейки планините към Олимпос, откъснах няколко портокала от стопанисвано дърво. По-вкусен портокал не съм ял до сега. В Олимпос отседнах в “Tree hotel”, всъщност си е като хижа-къмпинг с арт къщички. Бродещите кокошки придават на мястото натурален вид. Прекрасно място за отмора. Руините на Олимпос са запазени с прекрасна крайбрежна ивица. Мястото е магнетично! Със сигурност ще дойда пак.

24.02.2010 ( ден 24)

Влажна нощ. Завивките, възглавница и матрака са поели здраво влагата от въздуха. Усещам студ. Шумоленето на реката е подкрепено от шумоленето на дъжда. Облякох екипировката си за дъжд и като космонавт влязох в столовата, привличайки вниманието на всички. Няколко снимки със собственика на хотела. След 15 мин дъждът спря и небето се проясни. Минах брод през река с колело. Беше забавно. Откраднах няколко портокала от стопанисваната градина. Катеренето на баири е трудно, но гледката си струва цената. В Кимер се присъединиха няколко души, които караха с мен до Анталия. След десетина километра се присъединиха още двама и така станахме петима, привличайки вниманието на околните. Минахме покрай хотел във форма на „Титаник” с естествени размери. Празни курорти. Запознах се с българка от крайбрежно заведение. Каране десетина километра по велосипедни алеи.  Интервю в Анталия. Нощувка при чичо на Мурат. Меко легло и топли завивки. Топлина, уют и комфорт.

25.02.2010 ( ден 25)

Сутринта се събудих и за кратко се почувствах като у дома. Даже не ми се ставаше. В кметството на Анталия стана неразбория. На входа никой не знаеше за моето посещение. Тук трябва да се уговаряш директно с този, с когото се срещаш. Хората от информацията са само декор. Кметът ме слушаше внимателно докато обяснявах за целта на моята експедиция, както и за безопасното колоездене, вело туризъм и какво точно значи логото „iTHINK!”. Включи се, разправяйки за вече подхваната тема с боклука и алтернативната енергия на слънцето, които ще щадят природата в бъдеще. Позитивизъм лъхаше от устата му. Разстоянието от Анталия до Кумкьой взех на шега. Беше равен път и не съм усетил как съм изминал 70 км. Настаних се в спонсориран хотел 5 звезди (all included) по препоръка на Мурат, който беше съученик на генералния мениджър в хотела. Хотелът е много луксозен, но изглеждаше като старчески дом, пълен с възрастни немски посетители. Ако не броя мен, най-младият посетител беше на 60 години. Всичко е включено в цената. Ядене и пиене на корем.

26.02.2010 ( ден 26)

Царска закуска. Не ми се тръгваше от лукса, но програмата ме зовеше. На магистралата срещнах колоездачи-спортисти и за малко бях участник в надпревара. Пътят е равен и се наслаждавах на пътуването. Обърках Мурат като му казах, че съм стигнал вече до Аланья, виждайки погрешна табела на пътя. Спринт 15 километра до Антакя. Посрещна ме и ме нахрани приятел на Мурат, който говореше много малко английски. Нощувка при племенника на Мурат. Жена му се оказа родом от Феодосия, Крим и разговори на руски ми опресниха спомените и паметта. Философстване за културата, традициите и начина на мислене на турците до късно. Чаша кримско вино.

27.02.2010 ( ден 27)

По новините предния ден казаха, че днес ще вали. Погледнах през прозореца, но видях чисто небе. Късмет! Предупреден за много труден планински терен от Аланья до Анамур, се засилих по равен терен, за да спечеля време. До Газипаша пътят бе равен и пътуването спокойно. Забелязах хора, събиращи боклуците по пътя. Баща и малкият му син. Спрях да ги попитам какво точно събират и каква е далаверата. Събирали само алуминиеви кенчета и ги предавали за вторични суровини срещу 1 лира за килограм. Един килограм прави един чувал. Няма далавера, а трудът е много. Наслаждавам се на слънцето и красивите морски пейзажи. Започна трудната част и катерене по тесен планински път, където два камиона се разминават на косъм. Красиви пейзажи и се спирам често, за да им се насладя. Много пот. Няколко пъти слизам до морската височина и катеря отново 500 метра. Банановата долина. Бананите са дребни, но са много сладки. Зелените съвсем не стават за ядене, но узрелите са като мед. Анамур – родината на турския банан. Среща с кмета на Анамур, журналисти и гала вечеря в ресторант. 

28.02.2010 ( ден 28)

Вали силен дъжд. Оловно небе. Давам си ден почивка. Вчера одрасках краката си на някакво отровно растение. Одрасках се съвсем леко, но днес краката ми се подуха и през раните излиза вода. Странно е, за пръв път ми се случва подобно нещо. Дано да не е нещо сериозно… Ако не мине днес, утре ще потърся медицинска помощ. Мажа се с йод периодично, ближа раните със салфетка. Почивката ми минава в мислене за раните. Собственикът на мотела ме заведе на аматьорски футболен мач между отборите на техния и съседния град.

01.03.2010 ( ден 29)

Крепост на Анамур. Усещах прилив на енергия след ден почивка. Подготвих съзнанието си за труден преход до Силифке. Труден, но изключително красив панорамен път. Спирах безброй пъти, за да се насладя на пейзажите. Пет пъти катерих 400 метра надморска височина. Пътят е в ремонт и с лоша настилка. Днес изминах 140 км.

02.03.2010 ( ден 30)

Среща с кмета на Силифке. Трудност в общуването без преводач. Разминах се с френския Вело пътешественик по пътя към Ташуджу. Потя се и повръщам от вълнението на морето под ферибота. Посрещане от ТВ Кипър на морската гара. Шок от обратното движение. Не съм подготвен психически да пътувам от лявата страна. Опитах се да пътувам, мислейки като местен, но за сега не се получава. Навикът е голяма работа. Вечеря в компанията на членове от кипърската Вело асоциация. Изготвяне на 8-дневна програма. Проблем с турския телефон – скъпоструващ роуминг. Нощувка в хотел за спортисти край стадион в Левкосия.

03.03.2010 ( ден 31)

Доста объркан от посоката на движението. Пътят е доста натоварен и имам чувството, че всичките коли вече са „сдухани”, много изпарения, придружени от силен мирис и сажда. Много силен попътен вятър ме тласка в гърба. Удоволствието е придружено от невероятни, досега невиждани, пейзажи. Крайбрежни камъни и скали, явно от пясъчна порода, обработени от вятъра и вълните в овални форми, дават усещане за извънземен пейзаж от планетата „Х”. Пътят до Дипкарпаз е уникално красив и изключително лесен за колоездене. Намирам се като в приказка. Бреговете са покрити с пластмасови бутилки. Проверих етикетите и установих, че боклукът е именно от Ливан. Късмет, подариха ми кипърска сим карта, спестих 30 лири. Къмпинг върху бали сено в плевня край пътя. Компания от плъхове и буболечки през нощта.

04.03.2010 ( ден 32)

Катерейки се по живописни баири на Дипкарпаз установих, че веригата ми е повредена. Като погледнах, беше същият проблем като преди един месец. Наложи се да я ремонтирам. Купих 200 гр. бензин, пъхнах веригата в шишето, за да я почистя. Сглобявайки я счупих инструмент. Майсторлъкът ми влезе в сила и успях да я сглобя. Нуждая се от сервиз. В сервиза я огледаха и казаха, че е дефектна. Смяната на веригата ми струваше 25 лири с отстъпката на търговеца. Купих и специален ключ за веригата. Потеглих към Гръцката граница. Нощувка на няколко крачки от Вело алеята.

05.03.2010 ( ден 33)

Влагата напои всичките ми неща. Хубаво, че електрониката и документите сложих в найлонова торбичка и не се докоснаха до влага. Хрема и лека болка в гърлото. Небето е оловно, а на дъждовния облак не се вижда края. Вело алеите на гръцката част са добре структурирани. Цели плажни курорти с дължина десетки километри с отделна лента за пешеходец, отделна лента за колоездач и отделна за коли. Разделени са с зелена полоса, която дава трудност от преминаване една в друга. Срещам много колоездачи, от които повечето са надути спортисти, които са на групи със „сейфти кар”. Асфалтът е равен и пътя е без амплитуди. Много добро място за колоездене. Карам два дена и не мога да се насладя на пътуването. Гръцката част е определено цивилизация. Пътувам десетки  километри по невероятно красивата крайбрежна ивица с добре структурирана инфраструктура за колоездене, спорт и отмора. Проблем с водата. Чешми не се срещат, а бутилирана е 1 евро за литър. На излизане от града една чешма ми стана душ и пералня. На палма направих простор. А като се стъмни, опънах палатката до нея. Духаше силен вятър, но се успокояваше постепенно. Звездно небе, няма да вали.

06.03.2010 ( ден 34)

Гърлото и хремата здраво ме притесняват. Усещам главозамайване, сигурно имам температура.  Малко трудно излязох от Лемесос заради ремонт на пътя. Късмет. Намерих няколко стека бутилирана вода, които са паднали от камион. Даже е италианска, от Неаполи. Жалко, че не направих никаква организация за Кипър, тук има толкова много колоездачи които срещам почти на всеки 5 минути. Само ги поздравявам без да се сближавам. Един попита за какво са ми тези неща. Казах, че са за пътешествие. Явно не е очаквал да види пътешественици тук. Пейзажите са изключително красиви. Странно, но бреговете тук са чисти. Явно заради течения. Но пътища са мръсни. Видях голям мрежест контейнер, подканващ да се изхвърля разделно, но само кенчета. Тук-там се срещат исторически руини. До обяд стигнах Пафос. Търсенето на интернет е по-сложно от въртенето на педали. Така и не успях да се свържа дори и в елитно заведение, а похарчих 5 евро за кафе с интернет. Привличам вниманието не само на момичетата, но и на туристи, реагиращи с възклицание. Прекосяване на планина с 700 метра надморска от Пафос до Полис. Облаците докосват планините. Няколко километра пътувах в мъгла. Студено е, ама „хууу”. Замръзнаха ми пръстите от студения вятър на слизане от планината. Гърлото продължава да ме боли. Взех гореща вана в хотела. Подготвям се за утре, за 1200 метра надморска, много труден преход през планините.

07.03.2010 ( ден 35)

Въпреки , че взех гореща вана, гърлото ми продължава да стърже. Минах по невероятно красива крайбрежна ивица от Полис до Помос, докато не започна сериозната част от моето пътуване – катерене нагоре. Пътят е стръмен, но и с моя багаж се справям чудесно. До Ставрос ми отне около 3 часа, където качих 1244 метра надморска височина. От Ставрос до Кикос беше без сериозни изкачвания и се наслаждавах на панорамните гледки, откриващи се завой след завой. От Кикос най-после надолу. От време от време покатервах нагоре, но насладата от спускането си я бива. Натоварен път за Лефкосия. Автобусите минават на сантиметри от мен. Чувствам се несигурно. Половин час преди да се стъмни, както запланувах, пристигнах в Морфоу. Разликата и контрастът на живота между гръцката и турската част са доста брутални. За малко се почувствах като в циганска махала, но после свикнах. Все пак е Азия. 

08.03.2010 ( ден 36)

Кашлицата продължава да ме притеснява. Отвън духа много силен вятър. Времето се променя. Възможно е фериботът да бъде отменен. Имам 60 км до Гирне и не бързам, мислейки, че вятърът ще е попътен. Като излязох навън вятърът все повече ме притесняваше, беше страничен. Пътувах много бавно, опитвайки се да контролирам равновесието си, но моят „парус” ме изкарваше от пътя. Пътуването се превърна в екстремно. Срещнах двойка пътешественици на колела от Германия, малко над средна възраст. Правили са същата обиколка около Кипър, само че в обратна на моята посока. Дошли със самолет до Левкозия и сега са вече четири дни на път. Странно е, как не съм ги срещнал преди. На бензиностанция, ползвайки се от случая за безплатна помпа, реших да разменя външните гуми. Задната се беше изтъркала сериозно за разлика от предната.  Събра се тълпа от зяпачи. На гарата казаха, че ферибот ще има чак утре, поради лошите климатични условия. Търсене на място за нощувка. Намерих невероятна панорамна гледка на върха на един нос, гледащ към града. През нощта силно се потих, дори и в палатката. Трудно контролирам телесна си температура. 

09.03.2010 ( ден 37)

Духа силен вятър и бързият ферибот е отменен. Смених билета за бавен, само и само да замина днес. Десет часа влачене и то само 120 км. Колелото ми е по-бързо. Никаква комуникация. Български шофьори на ферибота. Отново се боря с морската болест. Чувствам се разглобен. Повръщам. Докато стоя на палубата и се лекувам на свеж въздух, наблюдавам как боклук плава в морето. Найлонови торбички и пластмасови шишета привличат вниманието на пътниците, мислейки ги за морски животни. Някои от торбичките плуват отгоре, а някои няколко метра под водата, създавайки впечатление за гигантски медузи. Фериботът пристигна в Ташуджу към 10 вечерта. Пътуване към града по тъмно. Плътна вечеря и нощ в пансиона. Не мога да се позная в огледалото. Ремонт на тялото със студен душ.

10.03.2010 ( ден 38)

Главата е замаяна като след силен запой. Лекувам я се с шкембе чорба, но не помага. Единственото спасение е активно използване на тялото. Набрах скорост и се опитвам да подържам добър темп въпреки болестта. Срещам много исторически руини от 5 век. Реставрирани, но не запазени. Хората ги използват предимно за украса на техните градини. Прах и мръсотия ме посреща в Мерсин. От смог във въздуха не съм забелязал как стигнах до него. Посрещане от Алтог и Илхан, колоездачи активисти от Мерсин. Среща с кмета на Мерсин. Много подаръци.  „Чезарие”- сладкиш от морков, който обикновено турците ползват като виагра. Умно куче „Тарчин”, мини пинчер. Забава и купон в дома на Илхан.

11.03.2010 ( ден 39)

Събуди ме писукаща катерица на няколко метра от прозореца. Нощният купон се е отразил зле на моите приятели. Среща при кмета и присъствие на съвещание засяга темата и условията за колоездене в града. Близо 20 души от управленския екип на града внимателно слушат моите доводи. За кратко се почувствах като един от тях, взимащ отговорно решение за безопасността на велосипедистите в града. Интервюто за национална телевизия “TRT”. Алтог и Елхан ме придружават 50 км извън града. Карат опасно, не се съобразяват с натовареното движение.  Много прах, дори колелото ми се покри с патина, а фланелката ми от черна се превърна в сива. Мръсотията скърца на зъбите. Хлапета ми откраднаха празното шише докато минавах покрай тях. Направих им забележка, но в замяна получих камък в гърба. Започвам да се чувствам като в дълбока Азия. Нощувка в спортен център на Адана. 

12.03.2010 ( ден 40)

Жалко, но колкото по-голям е градът, толкова по-трудно е да се свържа с управниците. Прахът отново ме преследва. Имам чувството, че той пада отгоре, а не от преминаващите коли. Навлязох в индустриална зона. Усещам подтискаща депресия от индустриалния пейзаж и тъмен облак смог, скриващ слънцето. Спирам няколко пъти за да фотографирам. Доколкото разбрах, причината за праха е завод, произвеждащ стомана. Но, не само той украсява пейзажа. Покрай него са се настанили множество други заводи, произвеждащи цимент и нещо свързано с химическата индустрия. Хората от охраната ми забраниха да снимам. Явно от доста време този проблем се коментира тук. Във въздуха усещам силен мирис на диоксин. Нямам търпение да изляза от мръсотията. Пропуснах мястото за среща с 20 км, стигайки чак до Искенберун. Пътуване в компания на Еврем, единственият колоездач от градчето на завода. Нощувката в градчето с 10000 жители (6000 служителя) и много силна охрана. Така и не разбрах от какво се пазят.  

13.03.2010 ( ден 41)

Закуска с заместник директора на завода, който се оказа съсед от детството на Мурат. Заедно с Еврем прекосихме планина с 750 метра надморска височина. Беше бързо и забавно каране и не съм се усетил как го качихме. Добре изчисленият път е приятен за изкачване. Вдигнах 72 км/ч на спускане и от порив вятъра, който ме удари странично, едвам не катастрофирах. Намалих скоростта. 20 км каране с активистите от Антакя към града. За пръв път се почувствах като в арабска държава. Пътуването из града е много опасно. Никой, от пешеходец до шофьор на камион, не се съобразява с правилата за движение. Държат се, сякаш само те са на пътя. Никой не използва мигачи за престрояване. Клаксоните са завзели правилата. Главата ми стана квадратна от шум и притеснение. Вечеря в култово заведение на града с името на водна кула с близо десет души от велосипедната асоциация на Антакя. Разновидности на хумус и „кюнефе” (сладкиш от кашкавал), най-добрият и само в Антакя. Тук разбрах, че хората от Антакя са араби. Знаят и турски, и арабски. Много са енергични и с невероятна, гореща кръв. Умна патица-талсман в панорамното заведение на града. Много прегръдки и почерпки с местните, сякаш цялото шоуто бе специално организирано за мен.

14.03.2010 ( ден 42)

Неделя. Направих си един ден почивка, за да се включа в неделното мероприятие на асоциация „Закуска”. Вело шествие, десетина километра до култово заведение, предлагащо само закуска на открито. Отново специалитети. Разходка до язовира на селото, където се намира и заведението. Аз съм като атракция за местните. Хиляди снимки само за няколко часа. На връщане, по-скоро на спускане от селото към града, не можах да спра на чакълестия път и паднах. Отървах се само с няколко драскотини, но причиних голяма паника. Ухажват ме като кралска особа. Невероятно вкусна вечеря и мини концерт на народна музика специално в моя чест. Днес ми е последният ден в Турция, утре очаквам неизвестността и предизвикателството на Сирия.

Следва: предизвикателствата в Сирия и Ливан (прочети пътеписа тук)

Вячеслав Стоянов
www.vyacheslavstoyanov.com

Визов режим е малко по-надолу, а сега :

С лична карта (без паспорт) можете да влезете във:

• Всички държави от Европейския съюз, (вкл.Гибралтар и френски отвъдморски територии) освен това в
• Швейцария/Лихтенщайн, Исландия, Норвегия (членки на Шенген, но не и на ЕС) – също може да се влиза само с лична карта.
• Всички страни от бивша Югославия, които са извън ЕС: Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Македония и Косово

Визи и паспорти:В някои случаи виза за Египет може да получите на летището в Кайро –  това свидетелстват читатели. Други страни, вероятно

Страни, издаващи визи за българи на място (на граница) са:

• Оман
• Кувейт
• Ливан
• Египет
• Иран (двуседмична визи за 50 евро на летищата: IKA : Tehran Imam Khomeini Airport, THR : Tehran Mehrabad Airport, MHD : Mashad Airport, SYZ : Shiraz Airport, TBZ : Tabriz Airport, ISF : Isfahan Airport). За всички останали случаи (сухопътни граници и/или по-дълъг престой от две седмици, визата се издава от посолството б София)
• Йордания
• Непал
• Лаос
• Камбоджа
• Индонезия
• Шри Ланка
• Мадагаскар,
• Зимбабве (трябва виза, но … имало и втори начин, който редакцията не препоръчва 
• Замбия (получава се на влизане на летището – 50 долара сингъл ентри, 80 долара дабъл ентри (важи 3 месеца). Посолствоте им е в Берлин
• Кения (тримесечни визи на летище на цена 40 евро)
• Малави (подробности: http://patepis.com/?p=35876)
• Уганда,
• Танзания
• Мозамбик – изкарва се на границата: 62 долара/417 ранда, важи 30 дни
• Това са по свидетелства на читатели само, във всички случаи се свържете със съответното посолство за потвърждение.

 Електронна визи:

• Австралия – http://www.immi.gov.au/e_visa/evisitor.htm - визите за граждани на ЕС са електронни и безплатни.

А ето и визовия режим, валиден за български граждани (взет от външно министерство – последна актуализация на 09.10.2011г.)

Визов режим спрямо гражданите на Република БългарияИнформация за пътуващиСписък на държавите, за които е необходима/не е необходима виза при краткосрочен престой (до 90 дни), за българските граждани, притежатели на обикновени паспорти

Актуалност към: 10.01.2013 г.

Тази информация има ориентировъчен характер. Моля, преди пътуване да се обърнете към съответното дипломатическо/консулско представителство, акредитирано за България.

Обърнете внимание на бележките под линия (с номерче)!

Държава Необходима виза Да/Не

1 Австралия (1) Да

2 Австрия Не

3 Азербайджан Да

4 Албания (2) Не

5 Алжир Да

6 Андора Не

7 Ангола Да

8 Антигуа и Барбуда Не

9 Аржентина Не

10 Армения (14) Не

11 Афганистан Да

12 Бангладеш Да

13 Барбадос Не

14 Бахамски острови Не

15 Бахрейн Да

16 Беларус Да

17 Белгия Не

18 Белиз (3) Не

19 Бенин Да

20 Боливия Да

21 Босна и Херцеговина Не

22 Ботсвана Не

23 Бразилия Не

24 Бруней Не

25 Буркина Фасо Да

26 Бурунди Да

27 Бутан Да

28 Вануату Да

29 Ватикана Не

30 Великобритания Не

31 Венецуела (11) Не

32 Виетнам Да

33 Габон Да

34 Гамбия Да

35 Гана Да

36 Гватемала Не

37 Гвинея, Екваториална Да

38 Гвиана Да

39 Гвинея-Бисау Да

40 Гвинея Да

41 Германия Не

42 Гренада Не

43 Грузия (13) Не

44 Гърция Не

45 Дания Не

46 Джибути Да

47 Доминика (4) Не

48 Доминиканска Република (6) Не

49 Египет Да

50 Ел Салвадор Не

51 Еквадор (9) Не

52 Еритрея Да

53 Естония Не

54 Етиопия Да

55 Замбия Да

56 Зимбабве Да

57 Израел Не

58 Индия Да

59 Индонезия (7) Да

60 Иран Да

61 Ирак Да

62 Ирландия Не

63 Исландия Не

64 Испания Не

65 Италия Не

66 Йемен Да

67 Йордания (5) Да

68 Кабо Верде Да

69 Казахстан Да

70 Камбоджа Да

71 Камерун Да

72 Канада Да

73 Катар Да

74 Кения Да

75 Кипър Не

76 Кирибати (3) Не

77 Киргизия Да

78 Китай, Китайска Народна Република (КНР) (15) Да

79 Китай, Макао (Административен район на КНР) Не

80 Китай, Хонг Конг (Административен район на КНР) Не

81 Колумбия Да

82 Комори Да

83 Конго, Бразавил Да

84 Конго, Демократична република Да

85 Корейска Народно-демократична република Да

86 Корея, Република Не

87 Коста Рика (3) Не

88 Косово Не

89 Кот д’Ивоар Да

90 Куба Да

91 Кувейт Да

92 Лаос Да

93 Латвия Не

94 Лесото Да

95 Либерия Да

96 Либия (8) Да

97 Ливан Да

98 Литва Не

99 Лихтенщайн Не

100 Люксембург Не

101 Мавритания Да

102 Мавриций Не

103 Мадагаскар Да

104 Македония Не

105 Малави Да

106 Малайзия Не

107 Малдиви (3) Не

108 Мали Да

109 Малта Не

110 Мароко Не

111 Маршалови Острови Да

112 Мексико Не

113 Мианмар Да

114 Микронезия Да

115 Мозамбик Да

116 Молдова Не

117 Монако Не

118 Монголия Да

119 Намибия Да

120 Науру Република Да

121 Непал (5) Да

122 Нигер Да

123 Нигерия Да

124 Никарагуа Не

125 Нова Зеландия Не

126 Норвегия Не

127 ОАЕ Да

128 Оман Да

129 Пакистан Да

130 Палестинска администрация Не

131 Палау Да

132 Панама (3) Не

133 Папуа Нова Гвинея Да

134 Парагвай Не

135 Перу (9) Не

136 Полша Не

137 Португалия Не

138 Пуерто Рико Да

139 Руанда Да

140 Румъния Не

141 Русия Да

142 Самоа Да

143 Сан Марино Не

144 Сао Томе и Принсипи Да

145 Саудитска Арабия Да

146 САЩ (10) Да

147 Свазиленд Да

148 Сейнт Луша Не

149 Сейнт Винсент и Гренадини (3) Не

150 Сейнт Китс и Невис Не

151 Сейшели Не

152 Сенегал Да

153 Сиера Леоне Да

154 Сингапур Не

155 Сирия Да

156 Словакия Не

157 Словения Не

158 Соломонови Острови Да

159 Сомалия Да

160 Судан Да

161 Суринам Да

162 Сърбия Не

163 Таджикистан Да

164 Танзания Да

165 Тайван Не

166 Тайланд Да

167 Тимор Източен Да

168 Того Да

169 Тонга Да

170 Тринидад и Тобаго (3) Не

171 Тувалу Да

172 Тунис Не

173 Туркменистан Да

174 Турция (3) Не

175 Уганда Да

176 Узбекистан Да

177 Украйна Не

178 Унгария Не

179 Уругвай Не

180 Фиджи Да

181 Филипини (4) Не

182 Финландия Не

183 Франция Не

184 Хаити Да

185 Холандия Не

186 Хондурас Не

187 Хърватска Не

188 Централна Африканска Република Да

189 Чад Да

190 Черна Гора Не

191 Чехия Не

192 Чили Не

193 Швейцария Не

194 Швеция Не

195 Шри Ланка (12) Да

196 ЮАР Да

197 Ямайка (5) Да

198 Япония Не

(1) Подава се електронно заявление за виза и като отговор се получава потвърждение по електронната поща. Не е необходимо да се посещава посолство/консулство, нито в паспорта се поставя виза, под формата на стикер или печат.

За подробности, моля да се обърнете към дипломатическо представителство или на сайт www.immi.gov.au.

(2) Заплаща се входна такса от 10 евро на границата.

(3) Без виза до 30 дни.

(4) Без виза до 21 дена, при наличие на билет за завръщане в България или за друга държава.

(5) Визата може да се получи на границата.

(6) Без виза, но с „туристическа карта”. „Туристическата карта” се получава (купува) от посолствата на Доминиканската Република (може и на границата, но не се препоръчва), срещу заплащане на такса. Тя е валидна 30 дни, считано от датата на влизане в Доминиканската Република.

(7) за престой до 30 дни, визата може да се получи на границата.

(8) Трябва да има т.н. „арабска страница” на паспорта.

(9) Без виза до 90 дни само при пътуване с туристическа цел. За престой над 90 дни или пътуване с цел, различна от туризъм, е необходима виза.

(10) Подава се електронно заявление за виза, след което се уговаря дата за явяване на интервю в посолство/консулство по избор. За подробности, моля да се обърнете към дипломатическо представителство или на сайт http://ceac.state.gov/genniv

(11) Без виза, но с „туристическа карта”. „Туристическата карта” се получава от туристически оператор/авиопревозвач или на границата. Тя е валидна за еднократен престой до 90 дни.

(12) За престой до 30 дни с туристическа цел (bona fide tourists) визата се получава на границата без заплащане на такса. За престой по-голям от 30 дни или с цел,различна от туризъм, визата се получава от посолството срещу заплащане на визова такса.

(13) до 360 дни. За престой повече от 360 дни е задължително получаването на виза, което може да стане във всяко териториално подразделение на Агенцията за гражданския регистър при Министерството на правосъдието на Грузия.

(14) до 180 дни в рамките на 1 година (360 дни).

(15) От 01.01.2013 г. Китай въведе 72-часов режим за безвизово транзитно преминаване и престой на територията на градовете Пекин и Шанхай. Задължително условие е пътниците да притежават самолетен билет, доказващ продължаването на пътуването, както и да влязат и напуснат страната през Пекинското/Шанхайското централно международно летище.

Министерство на Външните работиСписък на посолствата в Българияи подробна информация за процедурата и необходимите документи за кандидатстване за виза – на сайта на Министерство на външните работи“Чужди дипломатически мисии в България”.

Ако дипломатическата мисия липсва в списъка на министерството, обадете се директно в МВнР. От личен опит: наистина помагат

София 1040, България
улица “Александър Жендов” № 2
ЦЕНТРАЛА : 948 29 99
Приемна на МВнР
Телефон: +359 2 948 20 18,
+359 2 971 10 54
Всеки работен ден от 9.30 до 17.30 ч.

Друга полезна информация:

• 112 – Телефон на ЕС за спешна помощ
• Карта на визови/невизови държави. Без гаранция
• За евентуални имунизации и ваксини можете (трябва) да се обърнете към Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ): http://www.ncipd.org/?category=5&section=32

CYCLE CUBA 2014 ( 3000 km )
March 2014
Experience Cuba's vibrancy, culture and fascinating history Cuba is an increasingly popular holiday destination, and it's easy to see why. The music, beaches, old cars, striking architecture and revolutionary history all combine to make the perfect cultural destination with warm hospitality and a lively atmosphere.
Gonna cycling following the coast around 3000 km and will visit all the 'must see' places that Cuba is famous for: the crumbling colonial buildings of Havana, the music of Trinidad and the revolutionary history of Santiago. Away from the coastal resorts, visitors are very much in the minority, allowing us to observe the genuine warmth and hospitality displayed by the Cubans.
Passing through stunning countryside with a patchwork of plantations, fields and jungle, we are able to appreciate the traditional way of life that continues today.
Besides cycling, I'll hiking to the highest peak of Cuba - Pico Turquino 1,974 m (6,476 ft)
Every day, after a day of cycling, I'll no doubt welcome Cuba's specialty - a refreshing mojito! :P