|
Благодарности на Атанас Янев за подръжка на сайта и координация по време на цялата експедиция и на Елизабет Йорданова за редакцията на пътеписа. Поклон, приятели! :) www.vyacheslavstoyanov.com GPS маршрут: Тунис Тунис 14.04.2010 ( ден 73) На летището, като голяма клечка, ме посрещнаха представители на Тунизийката федерация по колоездене. Времето е различно от това в Египет. Температура е 15 градуса и вали дъжд. Имам чувството, че в Тунис вече е европейски климат. Среща с посланика на България в Тунис, Петко Дойчев. Приех да остана в посолството за няколко дни, за да се възстановя и набера отново сили. Столицата на Тунис е красива и много чиста. Хората са шарени, не всички са мургави. Има и черни, и русокоси. Като част от тълпата съм и вече не ме зяпат толкова. Пълно е с кафенета и хора, киснещи в тях. От френския език, който дочувам и облечените, вече по европейски начин хора, като че ли съм в Европа. Тук вече е пълна цивилизация. Хората на пътя не надуват клаксоните, както в другите арабски страни. Египетската валута, която ми остана, не можах да обменя по някакви политически причини. Обиколка с колело из центъра на Тунис, бутик пазар, рибен и зеленчуков пазар. Цените са като в България, даже и курса на валутата е равен с българския лев. Среща с федерацията по колоездене и планиране на маршрута ми из Тунис. Среща в центъра на града с Мохамед и неговата дъщеря, приятеля на Ахмед Муса от Исмайлея, Египет. Вечеря в Българското посолство със семейство от администрацията, живеещо там - Атанас и Цветелина. 15.04.2010 ( Ден 74) Тунис е подреден град, за пореден път го установих, излизайки на път, водещ към Бежа. Селското стопанство е в разцвет, пейзажите са зелени. Усещам спокойствие, хората са свикнали да виждат туристи и се отнасят любезно с тях. Нищо не ме притеснява. Живописно езеро и насрещен вятър карат съзнанието ми да е будно. След три дни почивка усещам умора, тялото ми е загубило ритъм. Не съм планирал да спя в Бежа, но като генерирах в съзнанието си легло и душ, това беше достатъчно, за да платя за нощувка 15 динара. В хотела нямаше топла вода. Къпането с ледено студена вода е тежко. Сериозно измръзнах. Интернетът не се обажда. Потърсих кафе с интернет, но не ми разрешиха да включа моя компютър в мрежата, било забранено от полицията. На всичкото отгоре ми поискаха и паспорт. Комична ситуация, в която, за да ползвам интернет трябва да докажа кой съм. Разсмях се, обяснявайки че съм Джеймс Бонд, и хората ми позволиха да включа лаптопа. 16.04.2010 ( Ден 75) Летях като на криле към Ел Кеф. Срещнах хора, чистещи крайпътните зони. Невероятно много се зарадвах от този факт, но настроението ми отново се влоши като налетях на сметище на брега на реката край селото Боу Салем. Хората са много мили и ме поздравяват по пътя. Всички говорят френски и арабски. Учих няколко месеца френски преди десетина години и не мислех, че ще си спомням нещо, но като попаднах в среда сякаш натиснах някакъв бутон в съзнанието си и проговорих. Разбира се, не мога да бърборя, но да разбера елементарни неща, върши добра работа. Притесни ме националната жандармерия, облечена цивилно. Първо си мислех, че просто се интересуват от мен, докато не поискаха паспорт за проверка. Тук мигновено разбрах, че се намирам в полицейска държава и спокойствието ми е всъщност страхът на хората. Случката ме накара да си замисля. След няколко километра забелязах една кола, която периодично спира, изчаква да мина покрай нея и после пак ме изпреварва. След десетия път вече сериозно се притесних и настроих съзнанието си как ще реагирам в ситуация, ако са бандити. След около 30 км. спрях да направя една живописна снимка и колата спря до мен. Излязоха трима души на средна възраст и се насочиха към мен. Стиснах фотоапарата в ръката си, смятайки да го използвам за оръжие срещу недоброжелателите. Но се оказа, че са от жандармерията. Попитаха ме подробно за маршрута и мястото където смятам да отседна за нощувка. Следваха ме като екскорт близо 80 км. чак до Ел Кеф, не, чак до хотел в Ел Кеф. Екскортът развали магията да се срещна с дивия Тунис и се чувствах като кон на каишка. Не съжалих, че останах в Ел Кеф. Красив стар град със замък на хълма, от който виждах невероятни гледки към града и околностите му. Вечерта, след срещата с интернет, поръчах пица в заведение за бързо хранене. Докато ядях край заведението, ми налетяха няколко младежи и отмъкнаха половината, като врани. Но като започнаха да ми искат и пари, работа загрубя, и им се скарах. 17.04.2010 ( Ден 76) Щафета с колела се превърна в щафета с полицейски коли, ескортиращи мен от точка до точка. Не мога да се отпусна, намирайки се под постоянно наблюдение като магаре. Вятърът смени три пъти посоката си. Пейзажът от ярко зелени равнини постепенно се трансформира в пустинен. Цъфнала акация. Сандвич с риба тон. Импровизирана бензиностанция. Деца, играещи в канавката. Установих, че все пак мога да карам с 24 км/ч срещу вятъра. Всичко зависеше от вътрешната нагласа или може би от два литра кола… хах? Сигурно се дължи и на двете. Стандартът в Тунис за евтини хотели е 15 динара. Успях да намеря хотел по джоба, но този път отново без топла вода. Какво толкова, нали все пак е вода. Да, беше студено, но си припомних една руска народна песен (Оххх… мороз, мороз… ), пеех си я на глас под душа, стопляйки водата с нея. Ескортирането ми доста ме удря по джоба със задължителните нощувки в хотел. Може и да е за добро, защото всяка нощ откакто съм в Тунис, вали дъжд. Тази нощ беше сериозен, придружен дори от гръмотевици. Как ли щях да се чувствам, ако бях в палатката? Не харесвам мокрото време, по-скоро влажните и кални дрехи. 18.04.2010 ( Ден 77) Маршрут - 30 км. до Сбейтла. Надавах се, че днес ще съм на спокойствие, освободен от "опашка", поне в деня на официална ми почивка. Но тъкмо излязох от града и усетих дишане във врата. Реших, щом искам да почивам, трябва да побързам да стигна до Сбейтла. Градът ме посрещна с невероятно голяма площ от Римски руини. Целият град е запазен и реставриран, това което остана от него, разбира се.Тъкмо се настаних в хотела и заваля. В хотела имаше топла вода и бях на седмото небе от щастие. Киснах цял час под душа. Няколко часа сън ме вдигнаха на крака и се чувствах значително по-добре, подскачах като зайче от рекламата на Дюрасел. Разгледах руините. Направих няколко снимки в далечината, но не останах доволен. Платих 5 динара за вход, за да направя няколко снимки, които допълнително струваха 1 динар, но си ги спестих. По принцип не харесвам руини, но в тези усетих как са живели хората на време, как са битували. Невероятно изживяване е! 19.04.2010 ( Ден 78) Реших да не чакам отговора от федерация по колоездене и да направя сам контакт в кметствата на всяка цена. В Сбейтла успях само да се добера до секретариата в кметството. Усетих езиковата бариера, защото не знам добре френски. Казах, че искам да се видя с кмета. Всички ме гледаха с недоумение и лека надсмешка, сякаш падам от Луната. Оказа се, че за да говоря с кмета, ми трябва разрешение от министерство на вътрешните работи, което с нетърпение чаках от колоездачната федерация. Успях да пия кафе със секретаря на кмета и се снимах с него. На излизане от града подхванах попътен вятър и за мое учудване първите 30 км. изкарах със средна скорост 42 км/ч. Вероятно почивката ми се отрази доста добре или кафето бе много силно? Но моята радост свърши бързо, вятърът смени посоката си и ме удари със същата сила, но насрещен. Зад мен небето почерня и карах буквално между капките. Напънах отново жилите на краката си, за да избягам буреносния дъжд. Силно изморен пристигнах в Гафса. Преди да се настаня в хотела, реших все пак да опитам с кметството. След половин час и десетина души барикада успях, все пак, да стигна до кмета. Беше учуден от това, че искам да говоря с него. Най-вероятно си мислеше, че ще искам нещо, но след моята реч, леко се усмихна и каза, че за подобно нещо ми трябва разрешително от министерството. Бях доволен, казах това което трябваше да кажа и той ме изслуша. Един от кметството ми помогна с намирането на хотел и ме настани на преференциални цени, като за държавни служители. Заваля силен проливен дъжд, придружен от гръмотевици. Усещам мускулна треска в краката. Вечерта се загубих в града в търсене на храна, но открих исторически забележителности, които запланирах да обиколя сутринта. 20.04.2010 ( Ден 79) Както и планирах, направих едно кръгче из Гафса, за да видя крепостта и няколко нейни забележителности. 90 км. през пустинята, изпих 5 литра вода. Пътни знаци, предупреждаващи появата на камили. Някой даже е домъкнал скелет на камила и го е настанил до един от тези знаци. За майтап ли или за туристическа атракция, кой знае. Преди Тозеур, в Хмет ел Жерид, се натъкнах на горещ източник с лабиринтен охладител, който хората ползват за питейна вода. Бях възхитен от конструкцията му. Налях си вода от него. Тъкмо седнах на колелото, отново ме подхвана полицейска кола, за да ме ескортира до Тозеур. Настаниха ме, както пожелах, на къмпинг. Невероятно красиво място с палми и пясък. След прането отидох с колелото да разгледам забележителностите на града. Палми, оазис и местни жители, дебнещи за туристи, за да им предложат разходка с камили или каляски. Заговорих един дето предлага камилски разходки до Соленото езеро и разбрах колко струва една камила на пазара - 1300 динара. Излязох от града, погледнах часовника, беше 16:00. До Нефта имаше 24 км. Бързо взех решение да отида и да се върна преди залез слънце. Карах много бързо, за да се върна навреме. Пейзажът отново е пустинен с панорама на зелен оазис. Палми през живописен път към оазиса на Нефта. Ядох фурми директно от палма. Разбрах, че туристи често идват тук, за да насладят на продължителна почивка само за 30 динара на ден, включваща абсолютно всичко. Върнах се в Тозеур точно в 18:00. Бях изморен, но невероятно щастлив. 21.04.2010 (Ден 80) Къмпингът беше едно от най-красивите места на което някога съм спал. Полицейската кола ме взе точно в 9:00 сутринта и ме преследва чак до соленото езеро Шот ел-Джерид. Спряха ме точно преди да завия към него за да ми кажат, че от тук нататък само направо и след 80 км. ще ме посрещнат колегите им. Имах 3 литра вода и се надявах да ми стигне, имайки предвид невероятната жега. Изсъхналите парчета от езерото бяха покрити със сол и сияеха на слънчевата светлина, сякаш бяха покрити с диаманти. Изпаренията постоянно ме провокираха да се взирам в миражи. Дори ми се привидя автобус навътре в езерото. Дали е истина това, което видях??? Увеличих зума на камерата, за да се уверя, че не ме лъже зрението и наистина, беше стар автобус насред езерото. Как е попаднал там остава загадка. Минавайки през някакво село, децата ми аплодираха сякаш правя свръхчовешко постижение. Но това повдигна духа ми. Наблюдавах странни съоръжения, напомнящи камини с пушек над тях. Не ми се вярваше да има някакво производство тук, но като доближих едно от тях се оказа охладител за вряла изворна вода. Настаних се отново на къмпинг и отново бях единственият посетител в този сезон. Станах приятел с едно местно куче, подкупих го с няколко кокала от парче пиле за вечеря. В благодарност цяла нощ ме охраняваше и от време на време ме събуждаше, лаейки на нещото си. 22.04.2010 (Ден 81) Сутринта времето се промени и започна да духа силен вятър. Напълни палатката ми с пясък за отрицателно време. Слънцето се скри зад плътен слой прах и ми приличаше на идваща пясъчна буря. Погледнах картата и установих, че ме чака да прекося 98 км. плътна Сахара без да има жива душа. 6 литра вода и достатъчно търпение, подготвих за подобен подвиг. Вятърът ме удряше със страшна сила странично, но въпреки това, успявах да поддържам скорост от 15 км/ч. Срещнах няколко пъти диви камили, дори видях камила албинос. Кожата на тялото ми и се покриха със слой кафява прах. Колелото също се оцвети в странен за определяне цвят. Сложих кърпата на устата си и очилата за гмуркане, за да виждам пътя. През по-голямата част от деня беше борба с вятъра в пясъчната буря. Чувствах се толкова изморен, сякаш не съм спирал да въртя педалите денонощно. Пейзажът се промени от равна в планинска пустиня. Хората живеят в къщи, изкопани вътре в земята. Атрактивните къщи привличат милиони туристи от целия свят. Казват, че заради бурята са били отменени всички полети в Тунис. Липсата на туристи ми помогна да се докосна до страната като дебнещ за приключения пътешественик. Преди Матмата ми свърши водата. Бях толкова жаден, че спрях до първо срещнато кафене, за да си сипя малко в шишето. Влязох в тоалетната и се погледнах в огледало. Срещу мен стоеше непознат за мен образ. Сякаш току що ме беше ударила светкавица, по същия начин, по който показват във филмите. Моите придружители ме настаниха в хотел, който е под земята. Коридорите и стаите му приличаха на миши дупки и придаваха силно усещане за Ориент. Понеже бях един от малцината посетители в Матмата, местните „хиени“, дебнещи за лесна печалба, искаха да ме разкъсат на парчета, за да ми отмъкнат няколко динара, показвайки забележителности. Но предпочетох да обиколя сам. Матмата е невероятно красиво място. Видях и снимачния декор от "Междузвездни войни", запазен като атракция в местен хотел. Традиционна тунизийска вечеря – кус-кус, която влизаше в цената на хотела от 18 динара, но през нощта отново огладнях и си сготвих спагети. 23.04.2010 ( Ден 82) Вятърът над хотела свиреше страховито. Наслаждавам се на красивите пейзажи край Матмата. Моята охрана промени маршрута ми през Медине. Отново пясъчна буря. Колелото започва да скърца от пясъка. Спирах от време на време, за да смажа веригата. Ксар Хадада с лабиринтите къщурки. Ксаровете приличат на султански дворци, но всъщност са били използвани в миналото за плевни. Нощувка в Татауин. 24.04.2010 ( Ден 83) Десети ден в Тунис. Отклоних се малко от планирания маршрут, за да посетя Ксар Султан, толкова живописен, колкото и Ксар Хадада. Заядливи хлапета. Живописната обиколка из "Ксарите" е 60 км. Беше 12:00 като се върнах обратно в Татауин. Град Зарзис е на 90 км. от Татауин. Въпреки голямото разстояние до Зарзис реших да стигна още днес. Но сгреших. Тъкмо излязох от Татауин и ме удари силен насрещен вятър, който в пустинята се усили няколко пъти повече. Едвам въртях педалите с 12км/ч. Усилието ми струваше много вода. Днешният рекорд е 9 литра. Около 20 км. преди Зарзис отново минах през Соленото езеро, което изглеждаше досущ като замръзнало. Повърхността от сол приличаше на лед. В Зарзис, един от полицаите, охраняващ моя милост, проговори на английски и за моя радост ме настани във възможно най-евтиния хотел за 6 динара на нощувка. 25.04.2010 (Ден 84) Сутринта усетих тежест в тялото. От количеството изпита вода вчера очите ми са подпухнали като на бухал. Чувствам се невероятно изморен. Нуждая се от почивка. За закуска спрях на крайпътно кафене. Кафе с кроасан подействаха като катализатор на енергия. Остров Джерба е цивилизован и да видиш турист тук е абсолютно нормално нещо. Скъпите хотели по крайбрежната ивица и всички известни вериги голф игрища край тях. Както и Уиндсърф плажове. На места водата е толкова плитка, че може да влезеш навътре в морето стотици метри, а дълбочината е все до глезените. В най-големия град от острова, Хомет Исюк, намерих евтин хотел от тези с общ санитарен възел. Дадоха ми най-хубавата стая, с тераса и табела на която пишеше "хотел". Реших да остана тук още един ден, за да се почувствам отново жизнен и пълен с енергия. 26.04.2010 (Ден 85) Почивка. От сън спомени няма. 27.04.2010 (Ден 86) Затворих кръга на остров Джерба. В отлива местните събираха нещо в плитката вода. Казват, че събират охлюви, които са специалитет в тунизийската кухня. Западният бряг от острова е спокоен, без туристическа намеса. Много красив бряг с бели къщурки и маслинови дръвчета. Не усетих как стигнах до ферибота. Не ми искаха пари, за да мина на другата страна. Събираха такса само от коли. Като минах на главния международен път, се сблъсках с проблем поради липса на безопасна лента. Големите камиони минаваха буквално на сантиметри покрай мен. Стигнах до Габес без особени приключения. В града намерих евтин хотел за 10 динара. Добър късмет. Обиколих града няколко пъти, но не видях нещо интересно. Беше обичаен тунизийски град. 28.04.2010 ( Ден 87) През нощта валеше много силен дъжд, но сутринта небето бе чисто. Продължавам да усещам силна умора в тялото. Карам като робот, по инерция. От проливния дъжд стопанските ниви са наводнени. Деца повдигнаха духа ми с викове "Браво!" когато минах покрай селско училище. За тях сякаш бях спортист от първа класа. Посрещане на Majd Amouri в Сфакс. Разходка с колела и запознанство с местните велосипедисти. Сфакс, един от най-големите градове в Тунис. Има доста забележителности като крепостната стена и големия рибен пазар. Много ми прилича на столицата Тунис, доста е цивилизован. Нощувка при Мажд и вечеря с цялото му семейство. 29.04.2010 (Ден 88) За остров Кесерин малко закъснях и хванах ферибот чак в 10:30. На острова животът е бавен и лъха невероятно спокойствие. Островът е много малък, само 30 км. по дължина и го обиколих много бързо. Посещение на музей с експонати от острова. Разходка из плитката вода, най-накрая намокрих краката си. Водата е топла, необичайно за сезона. На връщане на ферибота един възрастен мъж ме заговори на български. Оказа се, че е работил в Германия и доста време е живял там заедно с българин. Невероятно красив залез към Сфакс. 30.04.2010 (Ден 89) Пътят до Ел Джем беше скучен, но настроението ми се оправи като видях в далечина Колезеум, досущ приличащ на този в Рим. По-запазен е. Катерих се нагоре-надолу под земята където са скривали изненадите за гладиаторите. Направих сигурно един милион снимки. Чувствах се толкова малък из мащабните развалини. Билетът струва 8 динара плюс 1 за фотоапарат. В крайбрежията на Медея си харесах място за нощувка, скрит на завет под огромен цъфнал храст. Не мога да опиша колко хубаво миришеше. Спах с ароматерапия от жасмин. 01.05.2010 (Ден 90) Влага влезе навсякъде, навлажнявайки и дрехите и вътрешната част на палатка ми. Но като светна сутрешното слънце всичко изсъхна. Не бързах. Следващата запланувана спирка – Соусе е само на 60 км. път от Медея. Разходка из красивото крайбрежие на Медея и Монастир. Единственото което не ми хареса, че е много оживено и замърсено. Обяд на сянка под маслиново дръвче. Срещнах спортисти-колоездачи по пътя към Соусе. Разходка из старинния и оживен център на Соусе, затворен от крепостни стени. 02.05.2010 (Ден 91) Цивилизацията и туристите направиха местата между Соусе и Набеул прекалено скучни. Вече никой не ми обръща внимание, смятайки ме за обикновен турист. Радостта ми да видя Велоалеи както и обозначения за каращи велосипедисти. Понякога имаше дори и табели, забраняващи движение на колела. Видях и първите контейнери, подканващи към рециклиране. Тези неща бяха единственото нещо което остави силна следа в паметта ми. По средата на пътя, тъкмо бях задрямал от скучния и повтарящ се пейзаж между Соусе и Набеул, в полезрението ми попадна модерен зоопарк с дилфинариум. Хаммамет е модерно пристанище за яхти с модерна и скъпа плажна ивица от хотели минимум 4 звезди. На влизане в Нобеул ме хвана дъжд, но ме намокри само колкото да го усетя. Големи керамични амфори и розови листа на пазара. Направи ми впечатление магазин за алкохол, в който продават бира легално, но на много скъпа цена. Взех една за 10 динара за довечера. 03.05.2010 (Ден 92) Днес установих, че изминах 10 000 км. от моето Средиземноморско пътешествие. Форд в Килибия на хълма. Нудиският плаж и невероятно красивата плажна ивица. Ел Хаоуриа с планински нос, на който бях планирал да къмпингувам днес. Духаше много силен вятър и не успях да се настаня на носа. Продължих още 70 км., но все не можех да си харесам място. Зелено е, сякаш съм в България. Тъкмо намерих едно много добро място с рекичка, овчар с овце ме изгониха. На пътя ме спря кола, за да ме пита от къде съм и за къде пътувам. Предложиха ми да отседна при тях в Мензел Боу Зефта. Отклоних се още 20 км. от планирания маршрут, за да приема поканата. Младо семейство от Цюрих, Швейцария тъкмо няколко дена след сватба. Смях и забава до един през нощта. 04.05.2010 (Ден 93) Сутринта заваля. Оловното небе, предвещаваше да вали още доста време. Но докато приготвях багажа си, времето се оправи. Пътуването до столицата Тунис беше много натоварено. Забелязах един проблем с предната външна гума, която направо се беше разцепила. Но съм доволен, че издържа цели 10 000 км. Започна ходене по мъките, за да намеря резервна, но не знаех, че това ще бъде прекалено сложно. Всички предлагат евтини колела и да намеря нещо качествено е непосилно. След 4 часа обиколка из магазините вече започвах да губя надежда като ме спря един минувач с шосеен велосипед. Попитах го от къде мога да купя гуми за моето колело и той каза, че това не е възможно. Обикновено ги карали по поръчка и трябвало да чакам няколко седмици за доставка. Предложи ми своите. Свали ги направо от колелото си и ми ги подари. Добри хора има навсякъде! Обиколка на натоварения център с новия ми приятел и обяд в ресторант за 5 динара. Нощувка в Българското посолство и вечеря в приятна българска обстановка. 05.05.2010 (Ден 94) Мотаене из Тунис. Среща с посланика на България и Тунизийската федерация по колоездене. Потеглих за Бизерт чак към 3 следобед. До Бизерт от Тунис е 60 км. и не се притеснявах особено, но като излязох на пътя ме удари много силен насрещен вятър и максималната ми скорост отново беше 15 км/ч. Вятърът беше толкова силен, чак ветрогенераторите наоколо бяха спрели да се въртят. Преди Бизерт видях табела „къмпинг” и се отбих, за да видя за какво става дума. Не съжалих, мястото е много красиво с големи дървета и свеж въздух. Въпреки, че самият къмпинг не струваше, все пак отседнах, за да се насладя на духа на гората. 06.05.2010 (Ден 95) Светеше лятно слънце без нито едно облаче в небето. Крайбрежието на Бизерт е панорамно и красиво. Старите крепостни стени украсяват малкото рибарско пристанище. Разбит път до най-северната точка на Африка. Между Бизерт и Табарка пътят е невероятно привлекателен за колоездене. Много е зелен и планинските части превръщат зеленината в панорамни пейзажи. Силният насрещен вятър продължава да ме изморява. Успях да измина за цял ден само 70 км. до Сежанене, известен със своята керамика. Нощувка в гората. Пълната луна вбесява кучетата и не могат да спят. Будувам и аз. 07.05.2010 (Ден 96) Табарка е уникално място. Съчетание на загадъчни скали, морски залив, плажна ивица и замък на хълма, привлича невероятно количество туристи от целия свят. Днес и аз съм един от тях. Стягам багажа за Алжир. Подготвям се да посрещна ново предизвикателство и изненади от непозната за мен държава. Доста ме наплашиха различни хора, обсъждайки Алжир. Сега ще имам и свое мнение за тази държава. Чакам с нетърпение следващия ден за предизвикателството. Преди: Турция (прочети пътеписа тук)
Сирия и Ливан (прочети пътеписа тук) Египет (прочети пътеписа тук) Йордания (прочети пътеписа тук) Следва: таинствен Алжир Вячеслав Стоянов www.vyacheslavstoyanov.com
0 Comments
Leave a Reply. |
