Турция - пътепис от велосипедна обиколка на Средиземно море 2010

Благодарности на Атанас Янев за подръжка на сайта и координация по време на цялата експедиция и на Елизабет Йорданова за редакцията на пътеписа. Поклон, приятели! :)
www.vyacheslavstoyanov.com

GPS маршрути:
Истанбул-Бандирма
Бандирма-Измир
Измир-Мула
Мармарис-Силифке
Кипър
Силифке-Триполи (Ливан)

и така..., СТАРТ ! :)

Истанбул, Турция

01.02.2010 ( ден 1)

Пролетното слънце огрява Света София. Нови приятели, борещи се за Вело алеи в Турция. Официалното изпращане, организирано от Мурат Суябатмаз, от Турска асоциация по колоездене. Пътешественик, обиколил цялото Турско крайбрежие на гребла. Стотина деца са дошли на старта. Четин е първият в щафета до Измит. Ферибот през Босфора. Насрещен вятър. Дъжд. Кал. Мокри дрехи. Закъсняване за щафетата в Измит. Нощ, каране без светлини по магистрала три часа. Посрещане в Измит. Десет километра вело шествие под дъжда и нощта. Преброяване, снимки за спомен. Пране и сушене в хотела. 

02.02.2010 ( ден 2)

Цяла нощ не спря да вали. Сутринта пак заваля, но е топло – 3 градуса над нулата. Пресконференция в кметството на Измит – ЗА Вело алеи! Заместник кметът върти педали в знак на подкрепа. Дъждът се усили. Групата от вело шествие е мокра до конец. Четин се екипира с найлонови торби за смет. Няколко часа каране в комфорт, но влагата която се качва нагоре по краката предизвиква изтръпване. Мокрите ръкавици боядисаха пръстите ми в черно. Хората се отдръпват от мен като видят ръцете ми. Фалангите ми са премръзнали и не ги усещам. Едно куче ни нападна с Четин, но за щастие не ни нахапа. Мокри и премръзнали стигнахме до Ялова. Посрещнаха ни представители на кметството. Дъждът премина в сняг, времето се влоши много сериозно. Топла супа и горещ душ бързо ни стоплиха. В хотела парното не работи. Четин изгори потника си, сушейки го на печката.    

03.02.2010 ( ден 3)

Вали мокър сняг. Избрах обиколен път към Гемлик , по брега на морето. Всички ме убеждават да се откажа от идеята си за прекия магистрален път. Планини, мокър път и сняг през цялото време. Снежинките режат очите ми. Разбрах, че скъсах веригата от странен шум при въртенето на педалите. На места е много хлъзгаво, за малко да падна. Задната спирачка вече замина. Мокрото време и пясъкът са като шкурка за спирачките. Пътят е нагоре и надолу. Задното колело превърта на хлъзгавия път. Много е заледено. Няколко пъти слизах да бутам. Спряха ме полицаи за паспортна проверка. Салих, новият ми приятел, ме посрещна в Гемлик. Карахме няколко километра заедно до града и после ме покани у тях да отседна. „Специалитетът на Салих” за вечеря. Много смях.

04.02.2010 ( ден 4)

Температурата е -7. Сух път. Баирите до Муданя. Магистралата до Бурса. Срещна ме един възрастен мъж с поздрав на пътя. Натоварен път в града. Среща и снимки с Аркан в центъра на Бурса. Релакс в турска баня „Хамами” . Велоалеи край река. 

05.02.2010 ( ден 5)

Закуска в МОЛ-а. Мръсни пътища.  Голяма локва от 300 метра се изпречва пътя ми. Посрещане в кметството на Караджабей. Официален обяд с кмета. Много прегръдки. Покана да отседна в спортен център на Бандирма. Баскетболен мач, национална лига. Интернет в чакалня. Работна пица.

06.02.2010 ( ден 6)

Пресконференция в спортен център на Бандирма. Най-после сух път. Изтръпнали пръсти на краката. Силен мирис на тор. Любопитни хлапета на пътя. Две кубчета захар ми възвръщат силите. Странен шум. Пирон се заби в задна ми гума, но без да я спука. Чакълена магистрала. Автобус минава покрай мен на сантиметри. Насълзени очи от студен насрещен вятър. Дистанционно за климатик в хотела, което е заключено в прозрачна кутия на стената – „счупи при необходимост”. Първият ден в уединение. Много дълбок сън.

07.02.2010 ( ден 7)

Отново дъждовен ден. Цяла нощ валя, но на сутринта дъждът леко утихна. Няма и капка вятър, дъждът капе бавно, но напоително. Пътища в ремонт. Игра на „Тетрис” с дупките на пътя. Кален душ от преминаващ камион. Хлапета с отворени уста. Посрещане в Чанакале. Ескорт до центъра на града. Хотел с всички удобства в коридора. Нови приятели: Ирфан и Мурат. Чайна на брега на морето край Троянския кон. Край с Мраморно Море, утре започвам с Егейско.

08.02.2010 ( ден 8)

Отворих очите си и дочух шумоленето на дъжда идващ от ламарините на покрива на хотела. Цяла нощ пак валеше. На закуската с Ирфан разбрах за наводнението в Измир и за силни снеговалежи в Бурса. Прогнозите за времето предупреждават, че ще вали още четири дни. Посещение при кмета в Чанакале. Интервю, снимки, подаръци от кмета. В търсене на спрей за импрегнация на дрехи. Изсушаване на дрехи, ползвайки климатик във входа на МОЛ-а. Мокър път, мъгла. Дъждът като из ведро. Посещение на Троя. Отклоних се от пътя и удължих с 10 км. разстоянието за днес заради Троя. Топла супа в Езине. Посрещане в Айвачик от хора, работещи в електрическа компания. Отседнах при тях. Днес не съм доволен от себе си, изминах само 80 км. Мокър като „кокошка”, съхна на радиатора в караулката. Забава и много смях до 10 вечерта с новите ми приятели. 

9.02.2010 ( ден 9)

Слънцето огря планините. Мирише на пролет. Карам по летни дрехи. Сухият път и слънцето ме увлякоха толкова, че пропуснах спирката която беше планирана за днес. Наложи се да се връщам 30 км до Дикли.  Днес карах 140 км вместо 80.

10.02.2010 ( ден 10)

В Дикили беше сухо, но студено на тръгване. След 20 км каране, от студеното време, са ми изтръпнали пръстите на краката. Спрях да изям една чорба, за да се стопля. След още 20 км заваля силен дъжд, придружен от насрещен вятър. Всеки камион ме тласкаше настрани, окъпвайки ме с кал. На влизане в Измир спрях да направя снимка с табелата „Измир”. Посрещаха ме велоактивисти от Измир. Привлякохме вниманието на военни, които ни забраниха да се снимаме, казвайки, че зоната е военна. Мини Вело шествие до кмета на Измир. Няколко снимки с Кмета. Разглеждане на забележителностите на града. Конференция за Вело алеи и популяризация на колоездене. Вечеря в Мол-а. Спонсорирана нощувка в хотел 5 звезди.

11.02.2010 ( ден 11)

Черно небе, светкавици, вятър… истинска буря. Закован в хотела чакам да свърши. Прогнозите за времето не са добри. Казват, че ще продължи чак до вдругиден. Губя ценно време в чакане. Към 11:00 най-после се показа малко слънце. Небето малко се проясни. Вали, но е топло, около 15 градуса. Реших все пак да карам до Чешме. Много силен насрещен вятър. Въртя едвам педалите с 10 км/ч. Няколко пъти порив на вятъра едвам не ме изкарва от пътя. Пет часа сърфиране с колелото. Забавно е, но не и за краката. В Чешме посетих колекционер на стари колела. Невероятно какви модели има само, даже не съм и чувал за такива. Покана от туристически център на Алачатъ. Идеално място за Уиндсърф, където обикновено вятърът е силен, а морето без вълни. Разходка из вечерният старинен град. Баклава. Студена нощ в семеен хотел. Борба с интернет.

12.02.2010 ( ден 12)

Невероятно вкусна закуска. Отново силен вятър. Колената пищят от умора. Топло е, направо лятно време. Карам по фланелка. Намерих оцелял плод под портокалово дърво. Двама колоездачи от Измир ме съпровождат до Сеферихисар. Уредена е среща с кмета на града за утре. Нощ в хотела на кметството. Отново борба с интернет.

13.02.2010 ( ден 13)

Размяна на приказки с кмета на Сеферихисар. Разправяше как щял да затвори центъра на града, за да се ползват колела, задвижвани от слънчева енергия. Силен дъжд и градушка. Хората спират, за да ме качат в колата като знак за помощ. Отказвам им. Мокър и щастлив пътувам по крайбрежната ивица. По програма трябваше да се срещна с кмета на Селчук, но никой дори не е чувал за мен там. В търсене на кмета с помощта на градската полиция. Посещение на Ефесос с гид полицай. Амфитеатър с 24000 места. Тоалетна философия. Посещение на последния дом на Мария Богородица. Вечеря с заместник кмета, бивш археолог, който е намерил бронзовата статуя на Аполон в естествен размер. Наздравица със заместник кмета в местен бар.

14.02.2010 ( ден 14)

Заместник кметът на Селчук дойде да ме изпрати в неделя, в 8 часа сутринта. Колоездач от Айдин дойде да ме съпроводи до Дидим. Времето е мрачно, но сухо. Първият баир ни изпоти сериозно и двамата. Минахме през Кушадасъ, за да направим няколко снимки. Насрещен вятър. Минахме по дъното на залива от Гръцкото историческо минало. Среща с ловджии. 

15.02.2010 ( ден 15)

Крайбрежният път е много лош. Промених маршрута си като се върнах на главния път. Невероятно живописно място край езерото “Camici Golu”. Трудни баири. Топло е, пътувам по фланелка. Колите се разкарват с червени национални флагове. Униформените ученици махат в знак на приветствие. Отбих се до центъра на Милас, за да хапна „кюфтес” и „кадаиф”. Път в ремонт. Камионите минават на сантиметри. Няколко пъти спирах, за да им дам път. Трима колоездачи ме посрещат десетина километра преди Бодрум и ме съпровождат до кметството.  Давам интервю на местни журналисти. Ръкостискане пред камерите с кмета. Дружелюбно отношение в кметството и няколко бисквити с шоколад за допинг. Вечеря с новите ми приятели и хората от местния бизнес елит.

16.02.2010 ( ден 16)

20 км Вело шествие в 8 часа сутринта. Надпревара на баира. Хванах крайбрежния път за Мула. Първият баир ме съсипа. Изскачах 500 метра денивелация, изминавайки само 5 км. За пръв път се изправих на крака, за да карам нагоре. Дупките и едрият чакъл губят страшно много енергия. Изложих се, не успях да откопчая левия си шпайк и паднах пред заведение в Озен. Започвам да усещам умората от дълго пътуване и имам нужда от няколко дена релакс. Обяд с портокали, директно от дърво. Последните 40 км от 140 км бяха много трудни. Бутах колелото, за да изскача 800 метра надморска височина. Закъснявам за среща, на която ме чакат трима колоездачи, за да се включат 15 км към Мула. Карам по тъмно с тях и ескорт. Вечеря в студентския стол на Мула. Мини студентски купон с бира и фъстъци.

17.02.2010 ( ден 17)

Царска закуска в центъра на Мула.  Среща с кмета на Мула. Пресконференция. Двама колоездачи от Мармарис са дошли, за да ме съпроводят от Мула до Мармарис. Слънце, 25 градуса, слаб насрещен вятър. Среща в кметството на Акбюк. Колоездач с кученце в кошницата. Исторически забележителности. Път с дървета. Безплатна вода от чешмата. Стръмни баири. Невероятен даунхил до Мармарис. Забележителна гледка от Акбюк. Шеги и смях на пътя. Живописна панорама с гледка към Мармарис. Гледка към залива и шума на вълните. Пране в хотела. Отбор по колоездене. 

18.02.2010 ( ден 18)

Първият ден почивка след 2000 км път. Лежерно настроение. Дрямка в кафене с Екрем. Интервю за местната телевизия. Изработка на печат-визитка. Изпращане на шест килограма от зимната екипировка за Истанбул. Разходка из града. Среща с колега-колоездач от Нова Зеландия, Benjamin Smith, който е на околосветско пътешествие с колело. Вечеря и приказки за пътешествия в хотела. Предложих му да спи в моята стая на пода вместо в палатката и да си вземе душ. Планиране на моя и неговия маршрут.

19.02.2010 ( ден 19)

Двама души, същите които ме съпроводиха от Мула до Мармарис, ме съпровождат и днес до Далян. Бенжамин се включи към нас, карайки 30 км до разклона. Минахме отново под дърветата и срещахме пак колоездача с кучето. Много снимки за спомен. Билков чай от планината по пътя.  Край езерото Кьойчегиз срещах стар познат, който вече е карал с мен до Мула. Карахме отново заедно още десет километра докато пътищата ни са разделиха. Невероятна гледка на Царския дворец в Далян, издълбан в скалата. Вечеря с кмета на Далян. Малък, но качествен хотел ме приюти. Собственичката е от България, но вече е забравила българския език. През нощта в хотела се запознах с „лимонените” магнати, производители на лимони. Единият от тях е македонец със съпруга рускиня. Разговори до късно на чашка уиски.

20.02.2010 ( ден 20)

Седмичен пазар в Далян е местната атракция. Забравих картата в хотела и се върнах 10 км . Пътуването сам е голяма скука. През тунела не ме пуснаха и се наложи един час да се катеря нагоре по стария път, но хубавата гледката компенсира всичко. Лека кола в пропастта, хубаво, че не съм свидетел. Отдадох се на изкушението и развих скорост от 60км/ч при спускане надолу. Хлапета ми правят компания. Среща с журналисти от интернационална медийна компания в Фетие.. Събиране на погледи, преминавайки града с отзвуците в гръб „ай тинк!..... ай тинк!..... ай тинк!” Много се охарчих днес - 50 т.лири.

21.02.2010 ( ден 21)

Първата половина от деня е пълна със спомени: дъжд, насрещен вятър и лоша настилка. Отбих се до Патара, за да видя знаменития плаж, но за да вляза ми поискаха пари, защото имало и исторически забележителности. Минах през „доматената” долина, покрит с найлони парник. От високо изглежда като извънземен град от блясъците на отразеното слънце. Кмета на Каш дойде със семейството си да ме посрещне на влизане в града. Крайбрежният път от Калкан до Каш е просто уникален. Виждал съм много красиви крайбрежни ивици, но тази е опияняващо красива. Каш е малък град, само 5000 жители, но е много красив. Хората идват тук предимно на подводен туризъм. Гмуркането е много развито. Красив, запазен, старинен център с няколко гръцки исторически забележителности. Гледката към морето от амфитеатъра е потресаваща.

22.02.2010 ( ден 22)

Проблем със спонсора. Наличните ми средства са само пет лири за закуска, обяд и вечеря. За закуска купих два домата, банан и хляб и похарчих половината от средствата си за днес. Пред кметството на Каш са се събрали колоездачи от местен клуб, за да ме изпратят. Тълпа от журналисти се избиваха като „гларуси”, надпреварвайки се с въпроси. За малко се почувствах като истинска звезда. Седем души колоездачи подкрепиха моята мисия с няколко километра катерене нагоре по баир. Единият от тях, малко по-сериозен, се изкачи с мен чак до панорамната площадка към града. Предупреди ме за дългия път и за баирите. Жегата и слънцето парят кожата. На хоризонта се показват снежните върхове от местните планини. Три часа катерене с 6 км/ч. Половин хляб и остатъка от закуската, беше допинг към взимането на поредния баир. Недостатъчната закуска не ми осигури много енергия. 15 км надолу към Демре. Панорамата на Демре като пореден извънземен град, покрит с найлон, земята на най-хубавите домати и портокали в Турция. Крайбрежният път около езерото на Демре и прекрасният, завладяващ панорамен път край морския бряг чак до Финике. Във Финике портокалът е символ. Най-качествените и най-вкусни портокали, които са произвеждат в Турция. Дръвчетата със зрели портокали са навсякъде като джанки. Но никой не им обръща внимание, освен мен. 

23.02.2010 ( ден 23)

Голяма мъка е да намерим човек в кметството, който да превежда. Никой не говори английски. Бързо отегчих кмета на Финике с моята анти боклук пропаганда. Колкото повече говорих за боклук, толкова повече въздишки получавах в отговор. Обаче очите му светнаха когато темата премина към колоезденето и новата туристическа линия. Подари ми някаква чиния със символ на Финике. Набрах портокали по пътя към Олимпос, но се оказаха кисели. Направих си лимонада от тях. Крайбрежната ивица в района на Корагез, намерих за повече от забележителна. Тя е просто прекрасна, даже не ми се тръгваше. Катерейки планините към Олимпос, откъснах няколко портокала от стопанисвано дърво. По-вкусен портокал не съм ял до сега. В Олимпос отседнах в “Tree hotel”, всъщност си е като хижа-къмпинг с арт къщички. Бродещите кокошки придават на мястото натурален вид. Прекрасно място за отмора. Руините на Олимпос са запазени с прекрасна крайбрежна ивица. Мястото е магнетично! Със сигурност ще дойда пак.

24.02.2010 ( ден 24)

Влажна нощ. Завивките, възглавница и матрака са поели здраво влагата от въздуха. Усещам студ. Шумоленето на реката е подкрепено от шумоленето на дъжда. Облякох екипировката си за дъжд и като космонавт влязох в столовата, привличайки вниманието на всички. Няколко снимки със собственика на хотела. След 15 мин дъждът спря и небето се проясни. Минах брод през река с колело. Беше забавно. Откраднах няколко портокала от стопанисваната градина. Катеренето на баири е трудно, но гледката си струва цената. В Кимер се присъединиха няколко души, които караха с мен до Анталия. След десетина километра се присъединиха още двама и така станахме петима, привличайки вниманието на околните. Минахме покрай хотел във форма на „Титаник” с естествени размери. Празни курорти. Запознах се с българка от крайбрежно заведение. Каране десетина километра по велосипедни алеи.  Интервю в Анталия. Нощувка при чичо на Мурат. Меко легло и топли завивки. Топлина, уют и комфорт.

25.02.2010 ( ден 25)

Сутринта се събудих и за кратко се почувствах като у дома. Даже не ми се ставаше. В кметството на Анталия стана неразбория. На входа никой не знаеше за моето посещение. Тук трябва да се уговаряш директно с този, с когото се срещаш. Хората от информацията са само декор. Кметът ме слушаше внимателно докато обяснявах за целта на моята експедиция, както и за безопасното колоездене, вело туризъм и какво точно значи логото „iTHINK!”. Включи се, разправяйки за вече подхваната тема с боклука и алтернативната енергия на слънцето, които ще щадят природата в бъдеще. Позитивизъм лъхаше от устата му. Разстоянието от Анталия до Кумкьой взех на шега. Беше равен път и не съм усетил как съм изминал 70 км. Настаних се в спонсориран хотел 5 звезди (all included) по препоръка на Мурат, който беше съученик на генералния мениджър в хотела. Хотелът е много луксозен, но изглеждаше като старчески дом, пълен с възрастни немски посетители. Ако не броя мен, най-младият посетител беше на 60 години. Всичко е включено в цената. Ядене и пиене на корем.

26.02.2010 ( ден 26)

Царска закуска. Не ми се тръгваше от лукса, но програмата ме зовеше. На магистралата срещнах колоездачи-спортисти и за малко бях участник в надпревара. Пътят е равен и се наслаждавах на пътуването. Обърках Мурат като му казах, че съм стигнал вече до Аланья, виждайки погрешна табела на пътя. Спринт 15 километра до Антакя. Посрещна ме и ме нахрани приятел на Мурат, който говореше много малко английски. Нощувка при племенника на Мурат. Жена му се оказа родом от Феодосия, Крим и разговори на руски ми опресниха спомените и паметта. Философстване за културата, традициите и начина на мислене на турците до късно. Чаша кримско вино.

27.02.2010 ( ден 27)

По новините предния ден казаха, че днес ще вали. Погледнах през прозореца, но видях чисто небе. Късмет! Предупреден за много труден планински терен от Аланья до Анамур, се засилих по равен терен, за да спечеля време. До Газипаша пътят бе равен и пътуването спокойно. Забелязах хора, събиращи боклуците по пътя. Баща и малкият му син. Спрях да ги попитам какво точно събират и каква е далаверата. Събирали само алуминиеви кенчета и ги предавали за вторични суровини срещу 1 лира за килограм. Един килограм прави един чувал. Няма далавера, а трудът е много. Наслаждавам се на слънцето и красивите морски пейзажи. Започна трудната част и катерене по тесен планински път, където два камиона се разминават на косъм. Красиви пейзажи и се спирам често, за да им се насладя. Много пот. Няколко пъти слизам до морската височина и катеря отново 500 метра. Банановата долина. Бананите са дребни, но са много сладки. Зелените съвсем не стават за ядене, но узрелите са като мед. Анамур – родината на турския банан. Среща с кмета на Анамур, журналисти и гала вечеря в ресторант. 

28.02.2010 ( ден 28)

Вали силен дъжд. Оловно небе. Давам си ден почивка. Вчера одрасках краката си на някакво отровно растение. Одрасках се съвсем леко, но днес краката ми се подуха и през раните излиза вода. Странно е, за пръв път ми се случва подобно нещо. Дано да не е нещо сериозно… Ако не мине днес, утре ще потърся медицинска помощ. Мажа се с йод периодично, ближа раните със салфетка. Почивката ми минава в мислене за раните. Собственикът на мотела ме заведе на аматьорски футболен мач между отборите на техния и съседния град.

01.03.2010 ( ден 29)

Крепост на Анамур. Усещах прилив на енергия след ден почивка. Подготвих съзнанието си за труден преход до Силифке. Труден, но изключително красив панорамен път. Спирах безброй пъти, за да се насладя на пейзажите. Пет пъти катерих 400 метра надморска височина. Пътят е в ремонт и с лоша настилка. Днес изминах 140 км.

02.03.2010 ( ден 30)

Среща с кмета на Силифке. Трудност в общуването без преводач. Разминах се с френския Вело пътешественик по пътя към Ташуджу. Потя се и повръщам от вълнението на морето под ферибота. Посрещане от ТВ Кипър на морската гара. Шок от обратното движение. Не съм подготвен психически да пътувам от лявата страна. Опитах се да пътувам, мислейки като местен, но за сега не се получава. Навикът е голяма работа. Вечеря в компанията на членове от кипърската Вело асоциация. Изготвяне на 8-дневна програма. Проблем с турския телефон – скъпоструващ роуминг. Нощувка в хотел за спортисти край стадион в Левкосия.

03.03.2010 ( ден 31)

Доста объркан от посоката на движението. Пътят е доста натоварен и имам чувството, че всичките коли вече са „сдухани”, много изпарения, придружени от силен мирис и сажда. Много силен попътен вятър ме тласка в гърба. Удоволствието е придружено от невероятни, досега невиждани, пейзажи. Крайбрежни камъни и скали, явно от пясъчна порода, обработени от вятъра и вълните в овални форми, дават усещане за извънземен пейзаж от планетата „Х”. Пътят до Дипкарпаз е уникално красив и изключително лесен за колоездене. Намирам се като в приказка. Бреговете са покрити с пластмасови бутилки. Проверих етикетите и установих, че боклукът е именно от Ливан. Късмет, подариха ми кипърска сим карта, спестих 30 лири. Къмпинг върху бали сено в плевня край пътя. Компания от плъхове и буболечки през нощта.

04.03.2010 ( ден 32)

Катерейки се по живописни баири на Дипкарпаз установих, че веригата ми е повредена. Като погледнах, беше същият проблем като преди един месец. Наложи се да я ремонтирам. Купих 200 гр. бензин, пъхнах веригата в шишето, за да я почистя. Сглобявайки я счупих инструмент. Майсторлъкът ми влезе в сила и успях да я сглобя. Нуждая се от сервиз. В сервиза я огледаха и казаха, че е дефектна. Смяната на веригата ми струваше 25 лири с отстъпката на търговеца. Купих и специален ключ за веригата. Потеглих към Гръцката граница. Нощувка на няколко крачки от Вело алеята.

05.03.2010 ( ден 33)

Влагата напои всичките ми неща. Хубаво, че електрониката и документите сложих в найлонова торбичка и не се докоснаха до влага. Хрема и лека болка в гърлото. Небето е оловно, а на дъждовния облак не се вижда края. Вело алеите на гръцката част са добре структурирани. Цели плажни курорти с дължина десетки километри с отделна лента за пешеходец, отделна лента за колоездач и отделна за коли. Разделени са с зелена полоса, която дава трудност от преминаване една в друга. Срещам много колоездачи, от които повечето са надути спортисти, които са на групи със „сейфти кар”. Асфалтът е равен и пътя е без амплитуди. Много добро място за колоездене. Карам два дена и не мога да се насладя на пътуването. Гръцката част е определено цивилизация. Пътувам десетки  километри по невероятно красивата крайбрежна ивица с добре структурирана инфраструктура за колоездене, спорт и отмора. Проблем с водата. Чешми не се срещат, а бутилирана е 1 евро за литър. На излизане от града една чешма ми стана душ и пералня. На палма направих простор. А като се стъмни, опънах палатката до нея. Духаше силен вятър, но се успокояваше постепенно. Звездно небе, няма да вали.

06.03.2010 ( ден 34)

Гърлото и хремата здраво ме притесняват. Усещам главозамайване, сигурно имам температура.  Малко трудно излязох от Лемесос заради ремонт на пътя. Късмет. Намерих няколко стека бутилирана вода, които са паднали от камион. Даже е италианска, от Неаполи. Жалко, че не направих никаква организация за Кипър, тук има толкова много колоездачи които срещам почти на всеки 5 минути. Само ги поздравявам без да се сближавам. Един попита за какво са ми тези неща. Казах, че са за пътешествие. Явно не е очаквал да види пътешественици тук. Пейзажите са изключително красиви. Странно, но бреговете тук са чисти. Явно заради течения. Но пътища са мръсни. Видях голям мрежест контейнер, подканващ да се изхвърля разделно, но само кенчета. Тук-там се срещат исторически руини. До обяд стигнах Пафос. Търсенето на интернет е по-сложно от въртенето на педали. Така и не успях да се свържа дори и в елитно заведение, а похарчих 5 евро за кафе с интернет. Привличам вниманието не само на момичетата, но и на туристи, реагиращи с възклицание. Прекосяване на планина с 700 метра надморска от Пафос до Полис. Облаците докосват планините. Няколко километра пътувах в мъгла. Студено е, ама „хууу”. Замръзнаха ми пръстите от студения вятър на слизане от планината. Гърлото продължава да ме боли. Взех гореща вана в хотела. Подготвям се за утре, за 1200 метра надморска, много труден преход през планините.

07.03.2010 ( ден 35)

Въпреки , че взех гореща вана, гърлото ми продължава да стърже. Минах по невероятно красива крайбрежна ивица от Полис до Помос, докато не започна сериозната част от моето пътуване – катерене нагоре. Пътят е стръмен, но и с моя багаж се справям чудесно. До Ставрос ми отне около 3 часа, където качих 1244 метра надморска височина. От Ставрос до Кикос беше без сериозни изкачвания и се наслаждавах на панорамните гледки, откриващи се завой след завой. От Кикос най-после надолу. От време от време покатервах нагоре, но насладата от спускането си я бива. Натоварен път за Лефкосия. Автобусите минават на сантиметри от мен. Чувствам се несигурно. Половин час преди да се стъмни, както запланувах, пристигнах в Морфоу. Разликата и контрастът на живота между гръцката и турската част са доста брутални. За малко се почувствах като в циганска махала, но после свикнах. Все пак е Азия. 

08.03.2010 ( ден 36)

Кашлицата продължава да ме притеснява. Отвън духа много силен вятър. Времето се променя. Възможно е фериботът да бъде отменен. Имам 60 км до Гирне и не бързам, мислейки, че вятърът ще е попътен. Като излязох навън вятърът все повече ме притесняваше, беше страничен. Пътувах много бавно, опитвайки се да контролирам равновесието си, но моят „парус” ме изкарваше от пътя. Пътуването се превърна в екстремно. Срещнах двойка пътешественици на колела от Германия, малко над средна възраст. Правили са същата обиколка около Кипър, само че в обратна на моята посока. Дошли със самолет до Левкозия и сега са вече четири дни на път. Странно е, как не съм ги срещнал преди. На бензиностанция, ползвайки се от случая за безплатна помпа, реших да разменя външните гуми. Задната се беше изтъркала сериозно за разлика от предната.  Събра се тълпа от зяпачи. На гарата казаха, че ферибот ще има чак утре, поради лошите климатични условия. Търсене на място за нощувка. Намерих невероятна панорамна гледка на върха на един нос, гледащ към града. През нощта силно се потих, дори и в палатката. Трудно контролирам телесна си температура. 

09.03.2010 ( ден 37)

Духа силен вятър и бързият ферибот е отменен. Смених билета за бавен, само и само да замина днес. Десет часа влачене и то само 120 км. Колелото ми е по-бързо. Никаква комуникация. Български шофьори на ферибота. Отново се боря с морската болест. Чувствам се разглобен. Повръщам. Докато стоя на палубата и се лекувам на свеж въздух, наблюдавам как боклук плава в морето. Найлонови торбички и пластмасови шишета привличат вниманието на пътниците, мислейки ги за морски животни. Някои от торбичките плуват отгоре, а някои няколко метра под водата, създавайки впечатление за гигантски медузи. Фериботът пристигна в Ташуджу към 10 вечерта. Пътуване към града по тъмно. Плътна вечеря и нощ в пансиона. Не мога да се позная в огледалото. Ремонт на тялото със студен душ.

10.03.2010 ( ден 38)

Главата е замаяна като след силен запой. Лекувам я се с шкембе чорба, но не помага. Единственото спасение е активно използване на тялото. Набрах скорост и се опитвам да подържам добър темп въпреки болестта. Срещам много исторически руини от 5 век. Реставрирани, но не запазени. Хората ги използват предимно за украса на техните градини. Прах и мръсотия ме посреща в Мерсин. От смог във въздуха не съм забелязал как стигнах до него. Посрещане от Алтог и Илхан, колоездачи активисти от Мерсин. Среща с кмета на Мерсин. Много подаръци.  „Чезарие”- сладкиш от морков, който обикновено турците ползват като виагра. Умно куче „Тарчин”, мини пинчер. Забава и купон в дома на Илхан.

11.03.2010 ( ден 39)

Събуди ме писукаща катерица на няколко метра от прозореца. Нощният купон се е отразил зле на моите приятели. Среща при кмета и присъствие на съвещание засяга темата и условията за колоездене в града. Близо 20 души от управленския екип на града внимателно слушат моите доводи. За кратко се почувствах като един от тях, взимащ отговорно решение за безопасността на велосипедистите в града. Интервюто за национална телевизия “TRT”. Алтог и Елхан ме придружават 50 км извън града. Карат опасно, не се съобразяват с натовареното движение.  Много прах, дори колелото ми се покри с патина, а фланелката ми от черна се превърна в сива. Мръсотията скърца на зъбите. Хлапета ми откраднаха празното шише докато минавах покрай тях. Направих им забележка, но в замяна получих камък в гърба. Започвам да се чувствам като в дълбока Азия. Нощувка в спортен център на Адана. 

12.03.2010 ( ден 40)

Жалко, но колкото по-голям е градът, толкова по-трудно е да се свържа с управниците. Прахът отново ме преследва. Имам чувството, че той пада отгоре, а не от преминаващите коли. Навлязох в индустриална зона. Усещам подтискаща депресия от индустриалния пейзаж и тъмен облак смог, скриващ слънцето. Спирам няколко пъти за да фотографирам. Доколкото разбрах, причината за праха е завод, произвеждащ стомана. Но, не само той украсява пейзажа. Покрай него са се настанили множество други заводи, произвеждащи цимент и нещо свързано с химическата индустрия. Хората от охраната ми забраниха да снимам. Явно от доста време този проблем се коментира тук. Във въздуха усещам силен мирис на диоксин. Нямам търпение да изляза от мръсотията. Пропуснах мястото за среща с 20 км, стигайки чак до Искенберун. Пътуване в компания на Еврем, единственият колоездач от градчето на завода. Нощувката в градчето с 10000 жители (6000 служителя) и много силна охрана. Така и не разбрах от какво се пазят.  

13.03.2010 ( ден 41)

Закуска с заместник директора на завода, който се оказа съсед от детството на Мурат. Заедно с Еврем прекосихме планина с 750 метра надморска височина. Беше бързо и забавно каране и не съм се усетил как го качихме. Добре изчисленият път е приятен за изкачване. Вдигнах 72 км/ч на спускане и от порив вятъра, който ме удари странично, едвам не катастрофирах. Намалих скоростта. 20 км каране с активистите от Антакя към града. За пръв път се почувствах като в арабска държава. Пътуването из града е много опасно. Никой, от пешеходец до шофьор на камион, не се съобразява с правилата за движение. Държат се, сякаш само те са на пътя. Никой не използва мигачи за престрояване. Клаксоните са завзели правилата. Главата ми стана квадратна от шум и притеснение. Вечеря в култово заведение на града с името на водна кула с близо десет души от велосипедната асоциация на Антакя. Разновидности на хумус и „кюнефе” (сладкиш от кашкавал), най-добрият и само в Антакя. Тук разбрах, че хората от Антакя са араби. Знаят и турски, и арабски. Много са енергични и с невероятна, гореща кръв. Умна патица-талсман в панорамното заведение на града. Много прегръдки и почерпки с местните, сякаш цялото шоуто бе специално организирано за мен.

14.03.2010 ( ден 42)

Неделя. Направих си един ден почивка, за да се включа в неделното мероприятие на асоциация „Закуска”. Вело шествие, десетина километра до култово заведение, предлагащо само закуска на открито. Отново специалитети. Разходка до язовира на селото, където се намира и заведението. Аз съм като атракция за местните. Хиляди снимки само за няколко часа. На връщане, по-скоро на спускане от селото към града, не можах да спра на чакълестия път и паднах. Отървах се само с няколко драскотини, но причиних голяма паника. Ухажват ме като кралска особа. Невероятно вкусна вечеря и мини концерт на народна музика специално в моя чест. Днес ми е последният ден в Турция, утре очаквам неизвестността и предизвикателството на Сирия.

Следва: предизвикателствата в Сирия и Ливан (прочети пътеписа тук)

Вячеслав Стоянов
www.vyacheslavstoyanov.com